Статията анализира съвременните форми на национален нихилизъм в България след 1989 г., изразяващи се в съзнателно обезпаметяване и пренаписване на историята. Авторът разглежда три основни направления на този процес: демитологизация на османското владичество, трансформация на „местата на паметта“ и демонизиране на социалистическия период. Текстът критикува разрушаването на историческия континюитет в посттоталитарното общество и подчертава опасностите от загубата на национално самосъзнание и традиции.