Статията изследва предмета и основните проблеми на дидактиката на историята, като се фокусира върху концепцията за историческото съзнание. Авторът анализира историческото съзнание в две направления: статично (наличните знания в обществото) и динамично (непрекъснатата реконструкция на миналото спрямо настоящето). Текстът подчертава необходимостта от многоперспективност и диференцираност при формирането на исторически нагласи в и извън училище.