Статията е посветена на живота и книжовната дейност на Михаил Кифалов (1783 – 1868) – един от видните дарители и просветители от епохата на Българското възраждане. Изследването се фокусира върху неговите преводи на ключови за времето си съчинения: „Заради возрождение новой болгарской словесности“ на Юрий Венелин и части от „История“ на архимандрит Йован Раич. Авторите анализират стремежа на Кифалов да популяризира българската история и език, неговото родолюбиво дело и значителните му дарения за образованието (фонда за болница и училище в Търново и подкрепата за училището в Тетевен). Текстът подчертава ролята му в културното израстване на нацията и връзките му с руската научна мисъл през XIX век.