Статията анализира концепцията за обществените кризи в контекста на средновековната българска история. Авторът разглежда етимологията на понятието „криза“, дефинирайки го не само като конфликт или „болестно състояние“, но и като момент на избор и решение, който чертае нов път за развитие. Основният акцент е поставен върху вътрешнополитическия генезис на кризите, като се отхвърля тезата, че те са единствено следствие от международната обстановка. Специално внимание е отделено на етническия фактор през езическия период, по-конкретно противоречията между българи и славяни през VIII в., като двигател на династическите борби и търсенето на социално равноправие.