Статията изследва възникването и развитието на движението за „дидактическо художество“ и възпитание чрез изкуство в България през края на XIX и първите десетилетия на XX век. Авторът анализира влиянието на европейското педагогическо реформаторство (Англия, Германия) върху българската образователна система. Разгледани са възгледите на водещи „художници-дидактици“ и теоретици като Б. Денев, М. Герасков и Г. Палашев. Изследването проследява как естетическото възпитание се утвърждава като самостоятелен педагогически принцип и се интегрира в училищната практика по самобитен начин.