Статията се включва в актуалната научна дискусия относно датировката на началото на българската държавност. Авторът подлага на критичен анализ тезите, които изместват началото на държавността от утвърдената 681 г. към периода на Стара Велика България (хан Кубрат) или още по-назад във времето. Основният акцент е поставен върху методологическите дефицити в историографията, по-конкретно липсата на интердисциплинарен подход. Изследването прилага теоретичните рамки на политическата антропология и теориите за „ранната държава“ (Early State), разработени от учени като Х. Клаесен, П. Скалник и М. Фрийд, за да дефинира по-прецизно социо-политическата структура на прабългарското общество.