Статията анализира пионерската роля на Васил Априлов в организираното издирване и съхраняване на българските старини през Възраждането. Авторът аргументира тезата, че още през 30-те години на XIX в. Априлов разработва първата по рода си цялостна програма за разкриване на националното културно-историческо наследство. Разгледани са неговите усилия за събиране на нумизматични находки и средновековни царски грамоти, както и влиянието на труда му върху формирането на национално съзнание и по-късните изследователски програми на Неофит Рилски, Г. С. Раковски и П. Р. Славейков.