Тази статия анализира как войните, в които България участва след Освобождението, са представени в учебниците за начален (4. клас) и прогимназиален (7. клас) етап на образование. Авторката, д-р Катя Мишева, разглежда учебници от различни издателства („Просвета“, „Просвета Плюс“, „Рива“, „Анубис“, „Булвест 2000“) на база стари и нови учебни програми. Анализът се фокусира върху ключови елементи като хронология, географски обекти, исторически личности и понятия, свързани със Сръбско-българската война, Балканските войни, Първата световна война и Втората световна война. Резултатите показват значителни пропуски, несъответствия и различна степен на детайлност в учебниците и между образователните етапи. Критиката включва липсата на внимание към конкретни войни в началното образование, повърхностно третиране на сложни събития, недостатъчен акцент върху българските военни постижения и страданията на населението в отнетите земи, както и прекомерен фокус върху определени теми (напр. спасяването на българските евреи) за сметка на други. Статията заключава, че изучаването на тези войни е от съществено значение както за познанието, така и за възпитанието, но тяхната ефективност зависи силно от дизайна на учебната програма, качеството на учебниците и инициативата на учителя да допълва официалните материали.