Статията критично разглежда въздействието на новите образователни реформи в България върху обучението по история в гимназиалния етап. Авторката, д-р Десислава Владимирова, анализира прехода от национална към наднационална (европейска) образователна рамка, отразена в новия Закон за предучилищното и училищното образование (2016 г.) и свързаните с него наредби. Реформата свежда обучението по история предимно до първи гимназиален етап (8–10 клас), докато гражданското образование набира значение във втори етап (11–12 клас). В статията се идентифицира основно противоречие: законовият мандат за „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“ се сблъсква с фокуса на Европейския съюз върху ключови компетентности, гражданско образование и съобразяване с пазара на труда. Тази промяна застрашава да маргинализира историята, да разреди националното историческо съзнание и да демотивира учениците. Авторката изследва предизвикателствата пред учителите по история, променящата се роля на гражданското образование и потенциални стратегии за поддържане на ученическия интерес и значимостта на предмета. Заключението предупреждава срещу позволяването на реформите да потиснат обучението по история, като твърди, че то е от съществено значение за културното възпроизвеждане и запазването на националната идентичност в глобализиращ се свят.