Статията анализира образователния потенциал на дигитализацията и електронното съдържание в контекста на съвременните музеи и архиви като институти на паметта. Разглежда се трансформацията на традиционните културни и образователни практики под въздействието на цифровите технологии и преходът от линеен, текстоцентриран модел към интерактивна и мултимедийна среда. Прави се разграничение между дигитализирано съдържание и същинско цифрово съдържание, като се подчертават различните им образователни функции и комуникативни възможности. Специално внимание се отделя на проблемите на достъпа, авторското право, автентичността и управлението на цифрови ресурси. Изведена е тезата, че съчетаването на културното наследство с цифровите технологии е ключово за приемствеността между поколенията и за развитието на гъвкави и иновативни форми на обучение.