Статията изследва генезиса и развитието на етнографските музеи под открито небе в Европа. Авторът анализира историческия контекст на XIX век – века на национализма, в който интересът към традиционната народна култура и бит става основа за създаването на първите музейни структури от този тип. Специално внимание е отделено на приноса на Артур Хазелиус и създаването на емблематичния музей „Скансен“ в Стокхолм (1891 г.).