Музейните образователни програми представляват „специфичен интердисциплинарен продукт, който съчетава образователни, педагогически и творчески елементи“. Те могат да се разглеждат като „относително самостоятелно направление в музейната дейност, защото имат свои вътрешни специфични правила за изпълнение, собствен живот и развитие“. Спецификата им се определя от музейните колекции, от региона, в който е ситуиран музеят, от очакванията на посетителите. Музейните образователни програми в България започват да се създават през 90-те години на XX в. Целта е „създаване на цялостна система за работа на музеите с децата и обогатяване методиката на преподаване посредством уроци с предмети и специални музейни турове“. Програмите се разработват и реализират от музейни специалисти – уредници, екскурзоводи или музейни педагози. Предназначени са за различни потребителски групи – деца от предучилищно образование, ученици от основен, прогимназиален и гимназиален етап на училищно образование, студенти. По оценка на специалистите част от използваните подходи, форми и формати „вече са добре отработени и дават осезаеми резултати. Друга част са в процес на създаване и усъвършенстване“.