Research indexJournal article
История на вертикалния тъкачен стан с тежести – от неолита до края на Античността (по археологически данни от днешните български земи)
Петрова
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis31 Dec 2015Open access
NobleIDark:/48914/w1/20261118/C6E3C4FFDOI10.60053/saus.1.5.115-218
История на вертикалния тъкачен стан с тежести – от неолита до края на Античността (по археологически данни от днешните български земи)
Петрова · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis · 2015
NobleIDark:/48914/w1/20261118/C6E3C4FFDOI10.60053/saus.1.5.115-218
Abstract
Изследването е посветено на историята на един древен текстилен уред – вертикалния тъкачен стан с тежести, който изглежда е основното тъкачно съоръжение от първото заселване на ранните земеделски общности по днешните български земи в началото на VI хилядолетие пр.Хр. до края на Късната античност. В началото е направен кратък преглед на всички типове станове, познати от древността, с най-красноречивите свидетелства за тяхното изобретяване и последващо развитие според археологическите данни, изобразителните паметници и ранните писмени извори, с цел да се изяснят хронологията на различните уреди и факторите, определящи тяхната културна принадлежност и географско разпространение. Станът с тежести се приема за почти единственото тъкачно съоръжение, в чиято конструкция има нетленни части, а именно тежестите за стан, изработвани най-често от глина – факт, който силно благоприятства проучването му по археологически данни. Интерпретацията на перфорираните глинени предмети, откривани още от началото на теренната археология, като тежести за стан обаче е постигната след дълъг научен дебат, в който решаваща роля има сравнението между изображенията върху древногръцки съдове и етнографските данни от отдалечени части на Северна Европа, напр. Фарьорските острови и Лапландия, където станът с тежести се е запазил до първата половина на XX в. Едва напоследък на археологическите находки на тежести за стан се отделя повече внимание като на важен източник на информация в областта на текстилната археология, особено за районите с неблагоприятни условия за запазване на самите тъкани. Затова настоящото изследване, в съответствие със съвременните тенденции в текстилната археология, цели да обобщи данните и поне отчасти да запълни празнота в познанията ни за древните технологии.Данните са представени в хронологичен ред – от най-ранните находки, датирани в ранния неолит, до най-късните тежести за стан от обекти, датирани в VI в. Различните типове тежести, характерни за всеки период, са разгледани в контекста на тяхното пространствено разпространение и на възможните изводи за технологичното равнище и характера на производството. Произходът на уреда е неясен, тъй като ранните данни за тежести за стан извън Балканите и южната част на Дунавския басейн все още не са убедителни. Наличието на вероятни тежести за стан в няколко обекта от VII хилядолетие в Западна Анатолия обаче може да е указание за изобретяването на уреда в този регион преди придвижването му на северозапад и бързото му разпространение сред неолитните общности на Балканите. За по-голямата част от праисторията данните сочат плавно местно развитие на уреда с два върха в честотата на находките – през късния халколит (втората половина на V хил. пр.Хр.) и през третия етап на ранната бронзова епоха (втората половина на III хил. пр.Хр.). След първия следва явен спад в находките на тежести през IV хил. пр.Хр., който обаче съвпада с разпространението на много сходни находки в късноенеолитните обекти в Анатолия. Вторият връх също е отчетлив, със сериозни данни за високо равнище на текстилното производство, засвидетелствано от стандартизацията на формите и размерите на тежестите. Неравномерното разпределение на находките все пак дава основание да се предположи, че употребата на стана с тежести е била ограничена главно до постоянно обитаваните селища, особено селищните могили и техните сателитни открити селища в Горнотракийската низина. Твърде вероятно е по същото време в по-слабо уседналите общности, обитаващи района на север от Стара планина, да са се използвали други, по-прости и по-подвижни типове станове. Нов спад в честотата на тежестите се наблюдава през късната бронзова епоха, може би като последица от тенденцията към по-голяма подвижност в селищния модел. Подобно явление е засвидетелствано по същото време в континентална Гърция, в рязък контраст с Крит и областите със силно минойско влияние. Станът с тежести обаче никога не е изоставен напълно и броят на тежестите постепенно нараства през ранната желязна епоха.По-нататъшно развитие на тъкачния уред настъпва през късната желязна епоха, когато нови типове тежести разнообразяват репертоара на местните форми. Някои от тях са с безспорно гръцки произход, а други могат да се определят като местни производни. Обща тенденция е предпочитанието към много малки и леки тежести с различна форма, което подчертава възприемането на нови стандарти за качеството на готовите изделия и може да се разглежда като резултат от цялостните трансформации и елинизацията на тракийските общности. Обратна тенденция се наблюдава след края на елинистическия период и римското завладяване на Тракия. Макар и все така многобройни, находките на тежести за стан се отличават с подчертана еднаквост на формата и размерите, което предполага местно производство, ограничено до стандартни текстилни изделия със средно качество за всекидневна употреба. Наблюдаваните промени съответстват на явления, обичайни в Рим и особено в източните части на Римската империя, свързани с постепенния упадък на стана с тежести и заменянето му с по-развити типове тъкачни уреди.