NobleBlocks

Research indexJournal article

Колективна находка от каменни калъпи за отливане на бронзови предмети, намерена в землището на с. Загорци, Новозагорско

Лещаков, Кънчева-Русева

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis31 Dec 2016Open access

NobleIDark:/48914/w1/20261118/EE2EFF01DOI10.60053/saus.1.6.169-195

Abstract

Колективната находка е намерена по време на спасителни разкопки по трасето на АМ „Тракия“ през 2010 г. Обектът е локализиран на 1.2 км югоизточно от центъра на селото. Проучванията разкриха наличието на некропол от късната бронзова епоха (КБЕ), тракийско селище от VIII – VI в. пр.Хр., по-късно селище от късната желязна епоха и множество ями от КБЕ и РЖЕ (Кънчева-Русева, Колева 2011: 147 – 149; Кръстева, Тонев 2011: 150 – 151). Калъпите са намерени в периферията на селището, лежащи накуп в пласт от сиво-кафява почва, примесена с малки късчета отухлена глина и въгленчета. Колективната находка се състои от осем предмета, които могат да се разделят на три групи: А) калъпи за отливане на брадва-келт, длета и предмети с неустановена функция; В) три заготовки за производство на калъпи и С) частично запазен капак за едностранен калъп. Всички са изработени от габроидна скала, чиито находища са локализирани в Светиилийските възвишения.Група А: калъпи А.1. Калъп за отливане на брадва-келт (Pl. 3, A) тип T2A според типологията на В. Дергачов (Дергачев 2011: 133, рис. 78). Устието ѝ е украсено с коси канелюри. Декорацията е допълнена с комбинация от фини вертикални ребра, завършващи с полусфери, разположени на челната и задната страна на брадвата. Тези мотиви са често срещани при брадвите-келти у нас – тук могат да се изброят паметниците от Сокол (Койчев 1950: 219, обр. 144); Върбица II (Дергачев 2011: 424, Т. 23, 26); Овча Могила (Kraus 2005: 205, Abb. 6, 3), Побит Камък (Черных 1978: 244, табл. 67, 4) и др. А.2. Калъп за отливане на тясно длето (Pl. 3 B). Този предмет е почти идентичен с една леярска форма от Бургаско (Класнаков 2006: 121, обр. 5, 1). А.3. Калъп за отливане на широко длето (Pl. 3 C). Отливаният от калъпа предмет е почти еднакъв с друг калъп от с. Фурен, Врачанско (Б. Николов 1974: обр. 10, а; 11, б). Представената тук матрица от Загорци е особено интересна, тъй като работата по нея не е завършена – формата на длетото е очертана в камъка, но материалът в средата на матрицата не е отнет. А.4. Калъп за отливане на предмети с неопределена функция (Pl. 3 D). Този паметник е използван за едновременното отливане на четири предмета. Те имат издължена форма и елипсовидно напречно сечение. По време на употребата си калъпът е бил повреден, което е наложило неговата преработка. В резултат са останали само три матрици. Следи от четвъртата са запазени на лявата страна на леярската форма. До момента функцията на отливаните предмети не е изяснена със сигурност. Някои предполагат, че става дума за клинове (Гершкович 2009: 580, 586), но е възможно това да са и метални слитъци (Heilmann, Schunke 2004: 110 – 112; Pulak 2005: 66). Калъпи за отливането на подобни предмети са известни от Кастанас, Солун (Hochstetter 1987: 41; Taf 5, 2. 6; Μαυροειδή, Ανδρέου, Βαβελίδης 2004: 319, Σχ. 2, ΚΕ 2583), Хотница (Илчева, Кокоров 1979: обр. 3 а) и Днепрово-Каменка в Украйна (Гершкович 2009: 581, рис. 3, 2).Група В. Заготовки Предметите от тази група могат да се интерпретират като заготовки за изработката на калъпи. Два от тях – B1 и B2 (Pl. 4, B-C) по размери са много близки до калъпа за отливане на брадви-келти. Третият – B3 (Pl. 4 D), е доста по-малък и вероятно е предназначен за изработка на калъп за отливане на предмети с малки размери.Група С. Капак Находката от Загорци съдържа и фрагмент от каменен капак (Pl. 4 A). Капаците са използвани за затваряне на едностранни леярски форми. Това е необходимо, за да се предотврати процесът на оксидация на метала по време на леене (Janzen 2008: 104 – 105). У нас такива капаци са известни от Могилица (Damyanov 2007: 276, Fig. 4 – 5; 278, Fig. 11) или Копривлен (Александров 2002: 338, фиг. 31, 6).Метод на изработка Заготовките за калъпи от Загорци дават сведения за етапите, през които преминава обработката на каменния къс до получаването на завършен калъп. След добиването на камъка, той е разрязан с трион до необходимите размери. Съдейки по заготовка В 2, разрязването е било частично, след което оформените по-малки късове са били отчупени. Процесът е описан подробно от Д. Стокс (Stocks 2003: 66 – 67, 116). Следващата стъпка от обработката се състои в заглаждане на страните на каменните късове посредством триенето им върху каменна плоча (Черняков 1967: 180 – 181). След това върху камъка се нанасят очертанията на желания за отливане предмет. Това може да се направи с използването на шаблон (Bočkarev, Leskov 1980: 48). Полученото изображение се отпечатва върху другите части на калъпа. След засъхване на пигмента, очертанията на предмета се издълбават в камъка. За тази цел могат да се използват инструменти, направени от кремък или бронз (Barbieri, Cavazzuti 2012: fig. 6). Този етап е много добре илюстриран от недовършения калъп за длето А 3 от Загорци и някои калъпи от Есеница (Тончева 1973: 39). Следващата операция се състои в отнемане на материала в очертанията на предмета и оформяне на матрицата. Накрая вътрешните повърхности на калъпа и матрицата се полират чрез използването на различни породи пясъчник.Интерпретация на находката Проф. Б. Хензел е автор на теорията, че колективните находки от калъпи като тази от Побит камък могат да се интерпретират като дар за боговете, поднесен им от древните металурзи (Hänsel 2007: 178 – 179). Според него такива находки се състоят от нови и напълно амортизирани калъпи, обикновено с липсващи части, които са депозирани в яма, а предметите са подредени плътно на един или два реда (Hänsel 2007: 172 – 177). Находката от Загорци не отговаря на тези критерии. Нещо повече, наличието на заготовки в различна степен на обработка показва, че работата на майстора е била прекъсната поради някаква причина и те са останали недовършени.Контекст на находката Металургията от КБЕ в района на Нова Загора, Сливен и Раднево е добре представена чрез археологически находки. Тук могат да се изброят калъпите за отливане на бронзови предмети от Сокол (Койчев 1950: 220), Нова Загора (Катинчаров 1972: 245), Чокоба (Лещаков 2010: 130), Скалица (Дергачев 2011: Т. 5, 64), Желю войвода (Черных 1978: 186, Т. 30, 16; 195, Т. 36, 5) и Овчарци. Те могат да се свържат с древните рудни разработки на медни залежи край с. Прохорово (фиг. 10). Също така позволяват да се предположи, че по време на разглеждания период металургията в този район е добре развита и съществуват множество малки работилници, които задоволяват нуждите на местното население.Датировка Колективната находка от калъпи от Загорци е открита в пласт, който се отнася към края на първата фаза на РЖЕ у нас, или около Х в. пр.Хр. (Кънчева-Русева, Колева 2011: 149; Nekhrizov, Tzvetkova, Dimitrova 2014). Тази дата се подкрепя и от морфологическите характеристики на матрицата за брадва-келт. По всичко личи, че през този период производството на бронзови предмети продължава (Leshtakov 2009: 65). Това е установено и при други обекти като Куш Кая (Попов 2009: 30), Асирос, Кастанас (Wardle, Wardle 1999: 32, 36) или Солун (Μαυροειδή, Ανδρέου, Βαβελίδης 2004: 315). Тези данни, допълнени с нова информация от Деветаки (Валентинова 2010: 141 – 142) и по-стари находки от Проглед (Миков 1942: 19 – 21) и Созопол (Dimitrov 1987: 11), позволяват да се предположи, че преходът от КБЕ към РЖЕ по отношение на металургията е плавен.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report