NobleBlocks

Research indexJournal article

Херакъл (Херкулес) в тракийските провинции на Римската империя

Рабаджиев

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis31 Dec 2015Open access

DOI10.60053/saus.1.5.257-286

Abstract

Статията разглежда култа към Херакъл / Херкулес в тракийските провинции на Римската империя, главно в Тракия и Долна Мизия. Обсъждането започва с епитетите на бога (1), които, с две изключения, съвпадат с неговите имена в останалата част от империята. Това се дължи не само на почитателите (2) – военни, някои ветерани и служители в провинциалната администрация, повечето с римски и гръцки имена, но и на траки с романизирани и елинизирани имена, рядко с изцяло тракийско именуване. Повечето посвещения са иконични – мраморни статуи и бронзови статуетки, каменни релефи и оброчни плочки. Затова изследването на иконографията (3) представя предимно варианти на тържествения бог, изправен и фронтален, с неговите атрибути – тоягата и лъвската кожа в ръце, които определят присъствието му. Рядко е представян да пирува с вино (Херакъл Епитрапезиос) или полулегнал като симпозиаст, както и в героичните си подвизи срещу чудовищни противници.Така култовите паметници (4) от II в. нататък могат да се определят като паметници с подчертано политически характер: монументални статуи, олтари и релефи в градска среда, както и монети на градските центрове. През III в. пък най-популярни са индивидуалните посвещения: оброчни релефи и малки преносими статуетки с неговия образ в градски или извънградски светилища, но рядко в селски. Някои от паметниците могат да се определят като лична собственост – златни пръстени и геми, бронзови съдове и дори държател за два стригила. Следователно началото на култа към Херакъл в тракийските провинции (6) може да се проследи от първата половина на II в. и е свързано с императора и официалната политика на Антонините. Тази дата може да се обясни с късната урбанизация на тези провинции, тъй като civitates са били и религиозни центрове. Извънградските посвещения са единични и главно индивидуални оброци, които произхождат от селски вили (на ветерани?), пътни станции и светилища по главните пътища, което може да обясни вносния характер на култа. В Долна Мизия култът е популярен сред военните по римския limes, особено от Legio prima Italica, и може да се обясни като проява на романизация. Гръцкият му характер е очевиден като традиция в западнопонтийските градове и същото може да се предположи във вътрешността на Тракия, където той е проява на елинизация, засвидетелствана дори от присъствието на елинизирани местни почитатели в култа. Някои от посвещенията обаче могат да се разглеждат като свидетелство за тракийски религиозни представи, същите, които можем да проследим в култа / култовете на Тракийския конник / конници.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report