NobleBlocks

Research indexJournal article

Гробницата от Голямата могила в местността Мишкова нива – опит за обобщение

Христов

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis31 Dec 2016Open access

DOI10.60053/saus.1.6.197-240

Abstract

Обектът в местността Мишкова нива край град Малко Търново представлява куполна гробница под могилен насип (фиг. 1 – 6, 10). Могилата е оградена с висока цилиндрична крепида (h – 1,80; d – 23/25 м) с представителна фасада (фиг. 7 – 9). В насипа е изградена втора крепида (h – 1,00/1,50?; d – 17/19 м). Гробницата се състои от дълъг дромос (h – 1,85; 5,30 x 1,47 м), централна кръгла камера (h – 2,90; d – 2,70/3,70 м) и правоъгълна странична камера (h – 1,00/1,50?; 2,10/2,30 x 1,40 м).При археологическите разкопки не са открити датиращи материали. Гробницата е заварена ограбена и разрушена. Въз основа на археологическия контекст и сходството с гробницата в местността Пропада (фиг. 12) паметникът е датиран в края на II – началото на III в. сл. Хр. (Delev 1985: 75 – 79). Някои изследователи (архитекти и културни антрополози) оспорват датата и типа на паметника, като го интерпретират като светилище/хероон, чиято конструкция и архитектурни характеристики го отнасят към V – III в. пр. Хр. (Rousseva 2000: 96 – 108).Настоящата статия прави опит да систематизира натрупаната през годините информация. От прегледа на наличните данни и възможните паралели на гробницата в Мишкова нива могат да се формулират следните изводи: • Замисълът на съоръжението е пряко вдъхновен от римските погребални паметници с висока цилиндрична крепида, която придава монументален архитектурен облик на могилата. Възможните паралели на гробницата произхождат от централните области на римската държава и датират от периода на късната република и ранната империя (I в. пр. Хр. – началото на II в. сл. Хр.). В провинциите различни техни варианти се използват до късната античност (фиг. 24 – 34); • Елементите на покривната конструкция на централната камера и тези на едновременната гробница в местността Пропада са сходни с толосите и ротондите в гръко-римската архитектура. Запазените паметници за сравнение произхождат главно от Апенинския полуостров и в ограничена степен от Атика и Мала Азия. Периодът на тяхното разпространение отново е късната република и ранната империя (средата на II в. пр. Хр. – началото и средата на II в. сл. Хр.) (фиг. 6, 11 – 12, 14, 38 – 41); • Стилът и символиката на фронтона следват силно изразен римски модел и са широко разпространени в империята. Според най-добрите примери от Тракия и съседните провинции той може да се датира във втората половина на II в. сл. Хр. (фиг. 7 – 8, 15).Както анализът на конструкцията, така и разгледаните примери от гръцката и римската архитектура подкрепят археологическата интерпретация и датировка на обекта – гробница от края на II – началото на III в. сл. Хр.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report