NobleBlocks

Research indexJournal article

Могилни некрополи в северния дял на централна Стара планина и Предбалкана (VI–I в. пр. Хр.)

Томанова

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis31 Dec 2017Open access

NobleIDark:/48914/w1/20261118/AEC8FFCCDOI10.60053/saus.1.7.97-152

Abstract

Изследването разглежда публикуваните могили от късножелязната епоха в северния дял на централна Стара планина и Централния Предбалкан. Тракийската култура в региона е проучена само частично, а голяма част от разкопките са превантивни или спасителни. Много от регистрираните могили са унищожени или силно увредени от иманяри или при земеделска дейност и кариерни работи. Проучените обекти са описвани предимно в първични публикации, насочени главно към различни видове находки, най-вече накити, така че информацията в тях е фрагментарна и често противоречива. Изследваната територия не може да се разглежда като компактна област с еднородни обредни практики. Въз основа на публикуваните данни са очертани различните тенденции в развитието на погребалния обред, като са взети предвид вътрешнорегионалните различия между отделните подзони и културните влияния между тях. Не бива да се пренебрегват и връзките със съседните области със собствени културни традиции – Северозападна и Североизточна Тракия, както и Южна Тракия, улеснени в този случай от старопланинските проходи.В северните склонове на централна Стара планина и Централния Предбалкан са проучени 197 могили от 76 некропола, в които са открити 157 погребения. Регионът е предимно биритуален: 70 погребения са с трупоизгаряне, 51 с трупополагане, а при 36 гроба обредът не може да бъде определен. Съотношението между трупоизгаряне и трупополагане се различава в отделните подзони: трупополагането преобладава в могилните погребения по горното течение на Янтра, Вит и Малък Искър, докато по горното течение на Осъм трупоизгарянето е категорично преобладаващо в съотношение 4:1. В трите източни подзони двата основни обреда обикновено се срещат в едни и същи некрополи, а по течението на Малък Искър не са открити биритуални некрополи.Останките на покойниците са полагани в различни съоръжения, най-често в правоъгълни гробове от необработени камъни. Каменната зидария е твърде примитивна и почти няма обработени камъни – обработен камък е използван само при една гробница и един каменен гроб. Тенденцията към опростяване и уеднаквяване на гробните съоръжения е по-ясно изразена в посока от изток на запад. Липсват каквато и да е украса на гробовете и монументални съоръжения. Социалните различия се проявяват главно в богатството на гробния инвентар.За могилите по горното течение на Янтра и Осъм и в басейна на Малък Искър особено характерни са каменните насипи над гробовете, които почти липсват в некрополите по река Вит. Подобна е картината и при укрепването на могилните насипи с нисък каменен кръг (крепида), който се среща по изключение в некрополите по горното течение на Янтра, изцяло липсва по Малък Искър и присъства в могилите на другите два района. Изкопаването на обредни ями в могилните насипи е разпространена практика главно в безгробните могили по Малък Искър, но е изключение в останалите три подзони. Същото важи и за олтарните съоръжения, открити на някои обекти в западната част на разглеждания регион, но липсващи в източната. Общата тенденция показва увеличаване на броя и разнообразието на обредните и възпоменателните съоръжения в посока от изток на запад. Независимо от регионалните различия, се наблюдават и забележителни сходства в някои оригинални и редки конструктивни решения.Проучените тракийски погребения от северната страна на централна Стара планина и Предбалкана показват, че погребалният обред тук като цяло следва утвърдените практики, характерни за цялата Тракия, но с някои местни особености. Във всичките четири подзони на региона тези местни особености се вплитат в общите тенденции, което подчертава съществуващите връзки както между тях, така и със съседните области на Североизточна, Северозападна и Южна Тракия.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report