Research indexJournal article
„Ладиевидни“ фибули в Родопите
Дамянов
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2005Open access
NobleIDark:/48914/w1/20261119/A4592C23DOI10.60053/saus.suppl.1.4.206-213
„Ладиевидни“ фибули в Родопите
Дамянов · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2005
NobleIDark:/48914/w1/20261119/A4592C23DOI10.60053/saus.suppl.1.4.206-213
Abstract
Ладиевидните фибули, изложени в Историческия музей в Смолян, са открити (повечето от тях) при археологически разкопки на могилни некрополи на територията на днешна Смолянска област. Те принадлежат към групата на дъговидните едноспирални фибули с голяма пружина и с висок, асиметричен иглодържател и по форма наподобяват ладия (navia, navicella) или, по-точно, платноход. Ладиевидните фибули от тип I (обр. 1–7) се срещат (освен в Родопите) на север – в Тракийската равнина, на запад – в Македония, на юг – по бреговете на Егейско море, на Мала Азия и на островите Хиос, Самос, Тера, Родос. Образците от тип II, обр. 8–17, се срещат в Родопите; на север – в Тракийската равнина, в Дунавската равнина и в Молдова; на изток – в Странджа; на юг – по егейското крайбрежие, на Балканския полуостров и на остров Родос; на югозапад – в Тесалия.Разпространението на находките от ладиевидни фибули (датирани от втората половина на VIII до VI в. пр. Хр.) съвпада по време с елинската колонизация по бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море. Възможно е появата им да е реакция на забележително за времето си ново явление в егейската цивилизация. Това е плаването с кораби – особено с нов тип кораби, платноходи – което улеснява редовните търговски връзки във водите на споменатите морета. Представлявайки стилизиран образ на модерните за времето си платноходи, ладиевидните фибули са част от ритуала на погребалните обреди на тракийските племена в Родопите; те разкриват представата им за света (на земята и на небето) и вярата им в отвъдния живот. Като ги поднасят като дар при погребението, живите символично изразяват желанието си да изпратят безсмъртното в човека – душата му – към отвъдния свят. Това се отнася за случаите, когато не е намерено тяло на покойник, както доказват кенотафните могили.