Research indexJournal article
Капители с кошница, украсена с гладки листа, от Римска Тракия
Димитров
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2005Open access
Капители с кошница, украсена с гладки листа, от Римска Тракия
Димитров · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2005
Abstract
Предмет на изследването са архитектурни детайли, които следват изцяло декоративната схема на коринтския ордер. Единствената, но важна разлика е, че вместо с акантови листа те имат кошница (по гръцкия термин калатос), покрита с гладки листа. Растенията за тях са лотос и тръстика. Това е първото изследване на тези капители в България. В световен мащаб явлението е анализирано многократно. Най-специфичните изследвания върху възникването и развитието на капителите с гладки листа в различни земи са на Дж. Перкинс, Хр. Бьоркер, Е. Мерклин, В.-Д. Хайлмайер, П. Пенсабене и В. Алцингер (Perkins 1948; Börker 1965; Mercklin 1962; Heilmeyer 1970; Pensabene 1973; Alzinger 1974).Установени са няколко варианта на капители с гладки листа – лотосови, тръстикови, комбинация от лотос и акант и комбинация от тръстика и акант. Възникването на тези детайли е в първите години на създаването на коринтския ордер. Твърде често композитните капители с гладки листа и аканти се наричат „еолийско-коринтски капители“ (Alzinger 1974: 92). През римската епоха моделите се развиват успоредно един на друг – коринтски капители, капители с гладки листа (лотос или тръстика) и композитни капители (капители от лотос и акант, композитни капители с лотос, акант и палмови листа).Известни са три капитела с гладки листа от днешните български земи. В Античността тези територии са част от римските провинции Тракия и Долна Мизия. Това са детайлите от лапидариума на Историческия музей в Силистра (античен Дуросторум), от късноантичната базилика в днешна София (античната Сердика) и от частна къща в Девня (античен Марцианопол). Тук публикувам един от тях – детайла от Марцианопол (обр. 2–6). Размерите на капитела са: височина 0,36 м, диаметър на колоната 0,32 м, гладки листа (лотос) 0,32 м, абак 0,045 м. Украсата му се състои от четири лотосови листа в един ред. Те са разположени под стеблата на волутите, така че самият капител имитира схемата на коринтския капител с четири листа. Волутите са изрязани с много фини и деликатни прорези. Капителът няма хелиси и каулис, но има елементи на абак. Много интригуващ момент е, че цветът на абака е заменен с глава на Медуза.В други римски провинции има много примери, подобни на капитела от Марцианопол. Най-близките са в Северна Африка: от частна къща в Була Регия (Sear 2000), от Севериевия форум в Лептис Магна (Bianchi Bandinelli 1963), от Кирена (Perkins 1948) и най-вече капителите от жилищна сграда на Флавий Германус във Волубилис, Мавритания (Etienne 1960). Много близки примери има и в родината на тази украса – Гърция. Можем да посочим много примери от Атина (Perkins 1948; Walker 1979; Börker 1976), Коринт (Corinth 1932), Мала Азия: Пергам и Смирна (Perkins 1948). Капителите с гладки листа са много разпространени в Рим (Freyberger 1990; Heilmeyer 1970), Остия (Pensabene 1973) и в провинциите в Панония (Kiss 1987; Ertel 1991).Можем да заключим, че капителът от Марцианопол произхожда от перистилните колонади на жилищна сграда от късноантонинска епоха. В сравнение с другите сходни примери и като се вземе предвид контекстът на откриването му, този капител може да се датира във втората половина на II в. или най-късно в първите десетилетия на III в. сл. Хр.Моделът показва съвършена имитация на лотосова украса. Ако се вземе предвид разположението на листата (лотосите покриват изцяло калатоса и няма комбинация с акант), важно е да се отбележи, че това е типът, по-често срещан в Италия, Панония и Северна Африка. Резбата на цветната украса и особено главата на Медуза обаче показват силно влияние от Източното Средиземноморие (Древна Гърция, Мала Азия и Сирия).