NobleBlocks

Research indexJournal article

Кестелева могила край Мъглиж

Димитрова

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2005Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.4.257-263

Abstract

Проучванията на могили в района на Мъглиж датират от 1965 г., когато Людмил Гетов извършва първите изследвания.Откритията на Тракийската експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), започнала през 1992 г. и провеждана в продължение на 6 сезона, налагат термина Долина на тракийските владетели за района на Казанлък, включително Мъглиж. При разкопките през 2002 г., наред с добре известните могили Светица и Голяма Косматка, са проучени още 11 могили в района на Мъглиж.Съоръжението в Кестелева могила е едно от десетте съоръжения с куполно покритие, открити досега в Долината на тракийските владетели. Сградата е почти разрушена още в древността. Част от камъните и тухлите са отнесени и вероятно използвани другаде, след което насипът е възстановен.Храмът-гробница в Кестелева могила се състои от кръгла камера и двучастен коридор с дължина 6,25 м, който се насочва към южната периферия на могилата (отклонение от 18° на изток). Камерата на храма има неправилен кръгъл план с диаметър 2,44 х 2,63 м (север – юг). Краищата на прага са изтъркани от множество посетители. Стените са почти разрушени още в древността. Най-добре запазена е североизточната периферия – състои се от 9 реда тухли (височина 0,75 м), споени с бял хоросан. Подът е от трамбована глина, която е частично изгорена дотолкова, че изглежда сиво-кафява. Близо до северозападния край на прага in situ е намерено парче варова мазилка с червена повърхност. Предполага се, че е част от пода през втория етап на използване на съоръжението, което е било разрушено още в древността, когато камерата е била разграбена и осквернена. Зад разрушените стени на съоръжението се вижда добре оформена речна каменна обвивка (дебелина 0,80–0,90 м), прилепнала до добре очертани вертикални земни стени. Това потвърждава практиката, установена и на други обекти, култови съоръжения да се строят във вече натрупан могилен насип, част от който е премахната с оглед на строежа. Тези земни стени са високи приблизително 2,50 м над запазеното горно ниво на тухлените стени. Тухлите, използвани за камерата и за първата част на дромоса, не са с еднаква дебелина (между 7 и 9 см) и имат форма на паралелепипеди със страни от 41 до 47 см.От камерата излиза двучастен коридор, който опира до прага с фуга. Първата част на коридора е дълга 2,08 м и е изградена от тухли (запазени 4–5 реда), споени с бял хоросан. Подът е оформен на две нива от трамбована глина. Втората част на коридора от запад е продължение на първата, а източната є част е с 20 см по-широка. Тя е изградена от груби камъни и запазената є височина варира от 0,60 до 1,85 м. До около 0,60–0,70 м стените са покрити с глинена мазилка. На юг челната част на дромоса е оформена с плочи и речни камъни. Западната обвивка на дромоса е от речни камъни, докато източната обвивка вероятно е била разрушена още в древността.Близо до челната част на дромоса е намерено струпване от фрагменти от керемиди, вероятно от покрива на южната част на коридора.Близо до западната стена на коридора е намерен конски череп, положен на дясната си страна, с муцуна, ориентирана на югозапад. Освен това в запълнението на коридора и камерата са открити три железни пирона. На юг от челната част на дромоса са разкопани костите на два човешки скелета на различни нива (0,70 и 1,10 м от повърхността на могилата) върху заравнени площадки в насипа. Скелетите, ориентирани запад – изток, са в лошо състояние, а главите им са на запад.След като храмът е бил използван известно време като култово място, вероятно поради свличане на могилния насип се е наложило коридорът да бъде удължен, а подът на камерата и на близката до нея част от коридора да бъде покрит отново. На някакъв етап от използването на храма там е бил принесен в жертва кон и съоръжението е било разрушено умишлено.Ако съдим по тухлите – основния строителен материал – съоръжението в Кестелева могила може най-общо да се датира в средата на IV в. пр. Хр. Древните тракийски строители и архитекти са използвали изпечени тухли за строежа на още четири подобни съоръжения с кръгъл план в разглеждания район – един храм-гробница с кръгъл план и няколко гробници около Севтополис. Новият строителен материал се вписва във вековните тракийски строителни традиции. Толкова интензивна употреба на изпечени тухли не се наблюдава извън Долината на тракийските владетели, което потвърждава значението на Долината като един от водещите центрове на тракийската култура най-малко през периода от V до II в. пр. Хр.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report