Research indexJournal article
Пегасът от Вазово
Стоянов
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
Пегасът от Вазово
Стоянов · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
В статията са представени наблюденията и идеите на автора за културната среда, датировката и други особености на този важен и интересен образец на античната торевтика.Предложени са някои наблюдения относно материала, техниката на изработка и стила на предмета. Обърнато е внимание на несъответствие в съществуващите публикации, според които съдът е изработен или от злато, или от електрум. Тъй като съставът на метала никога не е анализиран, това е слабост в интерпретативната основа на този интересен образец на античната торевтика. Има разлики в публикуваните данни за теглото на запазената част от съда. По-съществена грешка е, че в много публикации протомето на Пегас е наричано ритон. Съдът не може да получи такава функционална идентификация, тъй като няма втори отвор в гърдите на животното. Изказано е мнение за технологичните етапи при изработването на съда. След отливането на основната част на съда краката и крилете са изработени отделно и споени. След това със свободна ръка и шило със заоблен връх са добавени „графични“ детайли - перата, гривата, гънките на шията под главата, клепачите и зениците, космите около копитата и др. Известни недостатъци в точността и реалистичното предаване на някои части от тялото показват, че Пегасът е изработен от металообработчик, който е владеел на добро ниво различни техники. Формалистичната и схематична обработка на някои детайли подсказва, че той в известна степен е следвал съществуващ образец, но с известна свобода в предаването, което дава основание Пегасът от Вазово да бъде определен като продукт на местен металообработчик - наблюдение, което води към контекста на находката. Селото Вазово, в чиито околности е открит Пегасът, е само на 5-6 км от резервата Сборяново, където археологическите проучвания през последните 25 години идентифицират ранноелинистическа столица (Хелис?) на гетската държава. В нейния Източен некропол, на около четири километра от мястото, където е открит Пегасът, са проучени четири монументални гробници и други аристократични погребения. По мнението на автора скъпоценният златен предмет е заграбен от едно от богатите погребения в некропола. Аргумент в тази посока е датировката на съда в ранния елинистически период, за която са предложени доказателства. Те са, от една страна, особеностите на предмета и неговите паралели от периода, а от друга - ясното свидетелство за производство на предмети от благородни метали, документирано в гетския град.