NobleBlocks

Research indexJournal article

Ромфеята от Кабиле в контекста на проблемите, свързани с датирането на оръжията от тази категория. Разпространение и производство

Миков

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.5.207-227

Abstract

Предмет на настоящото изследване е оръжие, което се обсъжда в научните публикации от близо един век и все още предизвиква значителен интерес със спорната си интерпретация. Авторът приема идентификацията, предложена от Д. Стоянова-Серафимова, като ромфея - дългия меч, споменаван в няколко антични извора като използван от някои тракийски военни части.До момента са публикувани 23 оръжия от този тип, 22 от които са открити в днешна България (включително един образец от района на Панагюрище, който не е разпознат като принадлежащ към типа), а едно произхожда от Симбола в Северна Гърция. Последната находка бележи най-южните граници на разпространение на този тип мечове.Към групата трябва да се добави още един образец - ромфея, открита преди около двадесет години край с. Кабиле, Ямболско, в рамките на археологическия резерват, в гроб с трупоизгаряне под могила. Сред находките от особен интерес са следните предмети: желязна ромфея, прегъната два пъти; парче тънка желязна ламарина във форма на двойна брадва; фрагментирана желязна махайра (къс извит меч); три железни ножа; желязна шпора; фрагментиран железен шлем. Тези предмети несъмнено са принадлежали на гроба на воин.Както при всички известни образци, ромфеята от Кабиле има дълга дръжка и острие. Общата дължина на двете е 141.3 см. Острието, дълго 90.4 см, е извито, с режещия ръб от вътрешната страна на дъгата, и има заострен връх. Дръжката е от две части с обща дължина 50.9 см; долната част има 9.7 см дълга ръкохватка. Горната част на дръжката е дълга 41.2 см. Режещият ръб на острието е отделен от дръжката с издатина, дълга 3.5 см и широка 2.8 см. Тук има отвор с диаметър около 0.5 см, предназначен за изгубен пръстен. От едната страна на меча се забелязва плитък жлеб, вероятно направен за оформяне на релефен укрепващ ръб от тъпата страна на острието.Гробът се датира във втората половина на III или началото на II в. пр.Хр. В статията са очертани различията в датировката на отделните образци и причините за тях. Публикуваните ромфеи са разгледани в контекста на целия гробен инвентар, открит в гробовете на воини (лични украси и метални предмети), на които през последните години са дадени по-точни дати. За всички оръжия, за чийто контекст няма информация, са предложени нови дати, основани на формални прилики с датирани образци.Анализът позволява да се направи изводът, че няма положителни данни такива оръжия да са полагани в гробове, датирани преди началото на III в. и след края на II в. пр.Хр.Предложени са вероятни локализации на работилници, които са изработвали и ремонтирали оръжия. Те се основават на сравнението между картираните гробове с оръжия и данните, представени в други изследвания на региони с доказани следи от древен добив и металообработка.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report