Research indexJournal article
Технологични характеристики на керамиката на ръка от Тракия през късножелязната епоха. Производствени етапи (по материали от територията на днешна Югоизточна България)
Ханджийска
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
Технологични характеристики на керамиката на ръка от Тракия през късножелязната епоха. Производствени етапи (по материали от територията на днешна Югоизточна България)
Ханджийска · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
Предмет на изследването са технологичните характеристики на керамиката на ръка от Тракия през късната желязна епоха. На основата на подробния им анализ са направени заключения за използваните суровини, техниките на формуване и повърхностна обработка, както и за технологията на изпичане. Примерите са от територията на днешна Югоизточна България. Археологическите обекти представят всички аспекти на селищния живот - села, градове, некрополи, светилища.Суровини и глинено тесто. Въз основа на подробен микроскопски анализ на състава на керамиката на ръка е установено, че са използвани най-достъпните суровини, изискващи кратка подготовка. Единствената непластична добавка, смесвана с глината, е кварцов пясък. Другите видими непластични съставки, предимно слюда и рядко варовик и железна руда, са по-скоро характеристики на самата глина. Те могат да бъдат полезни за идентифицирането на находища, но нямат значение в отделните етапи на производството.Установено е, че изискванията, поставени от функцията на съдовете на ръка, имат водеща роля при подбора и смесването на суровините. Повечето от съдовете на ръка се използват за готвене. Поради това наличието на пясък в състава на тази технологична група се превръща в нейна отличителна черта. Наличието на пясък увеличава топлоустойчивостта, подобрява обработваемостта на глинестото тесто, служи като естествена опора при формуването и ускорява етапите на изсушаване и изпичане. Може би той е и най-достъпната непластична суровина, която може да се използва без предварителна подготовка.Определени са три вида глинесто тесто - едро (с по-малко от 20% пясък), средно едро (с 25%-35% пясък) и много едро (с 30% - 50% пясък). Последните две се срещат най-често. Те се използват за изработването на всички категории съдове. Поради това качествата на трапезните и съхранителните съдове не са добри и трябва да бъдат подобрени в останалите технологични етапи.Формуване, повърхностна обработка и украса. Данните за формуването на керамиката на ръка, техниките на украса и повърхностната обработка показват, че в тези етапи най-важно обикновено е предназначението на съдовете. Те зависят и от свойствата на суровините.Установени са няколко различни техники на формуване на съдовете на ръка. Те включват оформяне на буца глина в ръцете или върху плоска опора, т.нар. „навиване“ (coiling) и най-често срещаното - изграждане от глинени ленти. Анализът показва, че използването на само една от тези техники е изключение. Обикновено те се използват за формуване на отделни части от съдовете - дъна, стени, дръжки.Изграждането от глинени ленти е най-типичната техника за керамиката на ръка в Тракия. Има връзка между формата на съдовете и варианта на използваната техника на формуване. Съдовете с конична форма (максимален диаметър при устието) се изграждат от отделни глинени пръстени и плоско дъно (Фиг. 2, 3). По-големите съдове с цилиндрична форма (максимален диаметър в средата на тялото) обикновено се изработват чрез спирално навиване на глинени ленти, понякога с помощта на някакъв вид въртяща се поставка (Фиг. 4).При вторичното формуване формата на съдовете се определя и завършва. Използваните техники са притискане, изтегляне, обръщане и други. Обикновено устието се оформя допълнително. Част от вторичното формуване е прибавянето на релефни части с функционален и декоративен характер - различни видове дръжки, копчета и ленти. Те се прикрепват, когато формата на съда е завършена и той стане кожевидно твърд, но преди повърхностната обработка. Допълнителна здравина и декоративен ефект дава пробиването с върховете на пръстите или с малка пръчица.Основните техники на повърхностна обработка са заглаждане, излъскване и рядко нанасяне на ангоб. Повърхността на всички съдове на ръка е заглаждана с вода или тънък глинен разтвор. Докато вътрешната повърхност често остава само с тази обработка, външната е излъскана (Фиг. 5, 6) или покрита с ангоб. Последните две техники намаляват пропускливостта на съдовете и понякога имат и декоративен характер. Анализът показва, че няма строга връзка между повърхностната обработка и различните категории или форми на съдовете. Изключение са съхранителните съдове за течности, чиято външна повърхност винаги е излъскана (Фиг. 7).Изпичане. Най-надеждният източник за възстановяване на процесите на изпичане е цветът на керамиката и по-специално цветът на нейния лом. Той е и най-податливата на влияние характеристика. В това проучване данните от визуалния анализ са подкрепени с резултатите от рентгено-термичен анализ.Установено е, че повечето образци са изпичани на открит огън - съдовете и горивото са поставяни заедно. Показател за това е съчетанието на няколко характеристики - ниските температури на изпичане (между 500-700 градуса), краткото времетраене на процеса и неравномерният цвят на различните части на един и същ съд. Изпичането обикновено протича при достъп на въздух (кислород) и без добавяне на гориво. Като цяло постигането на редукционна атмосфера не е цел (само едно изключение), а по-скоро случайност. При изпичане на открит огън е невъзможно да се контролира атмосферата, след като изпичането е започнало. В някои случаи, когато окислителните условия се поддържат по-дълго, за да се освободи въглеродът, може би се използват някакви видове пещи.Анализът показва, че по своите технологични характеристики керамиката на ръка в Тракия през късната желязна епоха продължава традициите на т.нар. груба керамика от ранната желязна епоха. Производството на керамика на ръка е дело на специализирани грънчари и е предназначено за разпространение в ограничена територия, например в рамките на едно село. Този вид организация на производството е основната причина за технологичния консерватизъм, тъй като знанията се предават чрез непосредствен контакт в малка общност.Ранните традиции се виждат ясно през VI - средата на IV в. пр.Хр. Някои от промените в технологията започват още през IV в. пр.Хр., но стават очевидни едва през III в. пр.Хр. Формуването претърпява най-значителната промяна. Хоризонталното прикрепване на глинени ленти/пръстени е заменено с тяхното спирално навиване върху някакъв вид въртяща се поставка. Тази новост във формуването води постепенно до замяна на ранните конични форми с цилиндрични съдове. Изпичането също се подобрява през III в. пр.Хр. поради използването на пещи.Основният фактор, водещ до развитието на технологията на керамиката на ръка, е местното производство на керамика на колело. Елинистическите епохи са време на промени във всички аспекти на живота в Тракия. Появата на градове с развито занаятчийство дава възможност за пряк контакт между всички видове производство и обмен на идеи. Въпреки това керамиката на ръка не губи значението си, особено в тракийското общество.