Research indexJournal article
Някои особености на древното християнство в Тракия и ролята на местната култура в неговото формиране
Гочева
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
Някои особености на древното християнство в Тракия и ролята на местната култура в неговото формиране
Гочева · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
Преди приемането на християнството и налагането му като официална религия в Източната Римска империя Тракия е успяла да запази своята специфична идеология, част от която е духовната ѝ култура, въпреки различните външни влияния и преди всичко елинизацията и романизацията. Тракийската култура, която е преминала през вековете в район, благоприятстващ контактите и активния обмен, е преживяла доста сложен период на развитие и натрупване на различни елементи. Въпреки голямото им разнообразие и много благоприятните условия тези различни влияния винаги са срещали движения на отхвърляне, които съответстват на реакциите на местното население. В големите градове на провинцията изискванията на римската власт насочват религиозния живот в определена посока. В градовете на Тракия степента на романизация е по-ниска, а развитието на религиозния живот е доста усложнено.Въпреки това в началото на IV в. култът в Тракия е потиснат и е наложена една-единствена религия – християнството. От образуването на Източната Римска империя Тракия става най-близкият и най-важен неин вътрешен район.Търсим обяснение в сходството на тракийската религиозна представа още от дълбока древност с някои от постулатите на християнството.Представата на гетите за безсмъртието на душата остава много различна от тази на гърците. В още по-далечно време името на бесите е било синоним на независимия дух на траките.В повечето случаи базилики се откриват на мястото на старите светилища; променили са се само формите, но не и убежденията. Имаме писмени данни за участието на тракийски епископи в религиозните борби на времето и за това, че противниците на арианството са били заточавани в Тракия.Положението е съвсем различно в южните области на Балканите след основаването на българската държава. Прабългарите са заели враждебно отношение, което са продължавали. Според археологическите проучвания дори в аула край село Цар Крум една от базиликите е продължавала да съществува през българския период.Очевидно е, че това християнство се развива отделно от Константинопол и запазва някои архаични черти. По времето на приемането на християнството от българската държава е било лесно да се прибегне до християнските традиции, запазени на място от местното население. Такъв е случаят с традицията в момента на приемането на християнството от княз Борис. Към този извод ни насочват последните литургични проучвания, според които литургията, възприета от българските църкви след покръстването, не е официалната литургия на Константинопол, а антиохийският обред, вероятно практикуван от тракийското население до основаването на българската държава.