Research indexJournal article
Имената на Дуросторум – Силистра в историята на града
Георгиев
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
Имената на Дуросторум – Силистра в историята на града
Георгиев · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
Статията е посветена на имената на града, засвидетелствани в писмените извори, като исторически източник за неговото развитие, обхващащо почти две хилядолетия. Направен е изводът, че съществува приемственост между основните имена, които отразяват спецификата на града не само като крепост на сушата, но и като важна база на императорския флот през римско, ранновизантийско и средновековно време. Това е факт, който най-добре се разкрива при анализа на името Доростолон. През Средновековието името получава нова форма и значение. Очевидно във формите Дръстрас, Силистриас и Силистра е гръцкото название на река Дунав. Авторът не е съгласен с господстващата теза за турския произход на съвременното име на града Силистра. Според него първият компонент на името е със средновековен произход и отразява специфичната топография на мястото, където реката се разделя на отделни ръкави (съответно се влива в единно водно течение). Твърде възможно е това значение на името да се е появило през XI–XII в., когато градът е административен и религиозен център на темата Паристрион. Това може да се долови в името Пристрия, произлязло от *П(а)ристрия, използвано през XIII в. от Мануил Фил. Хронологическият преход между употребата на Дуросторум–Доростолон и тази на Дристрас–Силистра се е състоял по времето на Първото българско царство. Тогава са въведени нови форми, между които Дръстъръ и Дръстеръ градъ. Те са променени варианти на по-ранното римско име на града, които са се появили вече в езика на (прото)българите. Другото предполагано българско име – „преславен дом на Дунав“ – включва римското название на реката – Дануби(о)с. Свидетелството на Псевдо-Цезарий (VI в.) за имената на реката, употребявани от различните народи, сочи посредниците, които са запознали българите с латинския хидроним. Това са рипианите, т.е. обитателите на речния бряг, с които българите установяват близки връзки. Като противовес на „побългарената“ остаряла номенклатура на реката и града са въведени нови гръцки форми на името на града, вероятно от Византия, след средата на X в.: Дристрас, Зиристра, Пристра и накрая Силистра. Всички те са основани върху първоначалното гръцко име на реката Истрос.