NobleBlocks

Research indexJournal article

Отново за началото на ранносредновековната българска култура

Дончева-Петкова

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.5.511-526

Abstract

Въз основа на по-ранни проучвания и на новооткрити материали авторът си поставя за цел да отговори на въпроса, формулиран от Р. Рашев през 2003 г.: „Можем ли да обособим паметници на материалната култура от времето на Аспарух и непосредствените му приемници?“ След анализ на някои находки от некрополите при Нови пазар и Кюлевча Рашев стига до извода: „понастоящем такъв въпрос не би могъл да получи положителен отговор“. Според него част от данните подкрепят втората от двете предложени алтернативи, а именно че най-ранните форми на материалната култура не са съвременни на началото на политическата история на България и възникват по-късно. Настоящото изследване на Л. Дончева-Петкова се явява отговор на мнението на П. Георгиев (2007, с. 22) и на С. Плетньова (1967, с. 8; 1982, с. 27) за номадския живот и поминък на българите след преселването им през Дунав и за „невидимостта на следите им“. Авторът припомня Мадарския конник, създаден най-вероятно по времето на наследника на Аспарух – хан Тервел, чието име е първо сред имената, изброени в този исторически паметник, а също и изображението на хан Тервел върху оловен печат, придружено с титлата „цезар“. Формулиран е и друг въпрос: като се има предвид, че са проучени повече от двадесет биритуални некропола и има известни данни за селища, макар и по-скромни поради ограничените проучвания, и за жилища и художествена металообработка, защо учените настояват да се придържат към остарели теории, които свързват българските паметници с началото на Салтово-маяцката култура (средата и втората половина на VIII в. сл.Хр.), като по този начин отдалечават началото на българската култура от историческата 681 г.? Авторът подчертава, че само дългогодишни системни разкопки могат да разкрият началото на много средновековни селища и да извадят на бял свят ранни пластове и материали, както е в случая с някои крепости в Добруджа. Най-ранните дати на многобройни български селища се основават най-вече на разкритите езически некрополи, които са свързани с тях. Такива обекти с биритуални некрополи са установени при Топола и Бдинци, Добричко, Ножарево, Силистренско, Велино и Кабиюк, Шуменско, и при Капул Виилор-Истрия в Северна Добруджа. Предложен е кратък преглед на жилищата в тези селища, на огнищата, на земеделието и животновъдството и на практикуваните занаяти (металообработка, грънчарство и др.). Отсъствието в селищата на монети и на други точно датирани материали от последните две десетилетия на VII в. не е показател за номадския начин на живот на българите, преминали Дунав. Напротив, големите некрополи (Топола, Балчик, Бдинци, Нови пазар, Кюлевча), които съдържат малки, но все пак ранни метални находки, са оставени от хора, участвали в създаването на постоянни селища през първите десетилетия от съществуването на държавата. Началната дата на биритуалните некрополи подлежи на по-нататъшно уточняване, но е ясно, че не бива да се търси след средата на VIII в. или в края на 700-те години сл.Хр. По-голямо внимание е отделено на данните от некропола при Балчик, проучван през последните години: метални пластини с изчукани полукълба; огънати медни и сребърни пластини с остатъци от дърво и отделни огънати гвоздеи и нитове с полусферични глави; токата тип „Коринт“; малка тока с овална рамка и неподвижна кръстовидна пластина, близка до тип D22 по М. Шулце-Дьорлам. Паралели от Крим и от средното течение на Дунав сочат датировка в средата или втората половина на VII в. сл.Хр. Още указания за датировка в края на VII или началото на VIII в. сл.Хр. дават находки от околностите на Варна и Шумен, от Каменово край Разград, от Велики Преслав, от Златаре край Ямбол, от Варна и от сбирките на НАИМ; всички те са близки до групата Врап–Ерсеке. Тази датировка се подкрепя от богатите гробове при Гледачево, община Раднево, от гробовете при Кабиюк, от гроб 3 и гроб 6 в шуменския квартал Дивдядово, от личните накити от гробовете при Хърсово край Шумен и Черна край Добрич и от някои находки от некрополите при Нови пазар, Кюлевча и Девня 3. Съществуването на постоянни некрополи само по себе си е доказателство за уседналия начин на живот на населението, което ги е създало. Този факт се потвърждава от откриването на земеделски сечива, на кости от домашни животни, най-вече от прасета и кокошки, и на яйчени черупки. Материалите от изброените по-горе некрополи напомнят, че са оставени от хора, участвали в създаването на българската държава в края на VII и първите десетилетия на VIII в. сл.Хр., т.е. през „времето на Аспарух и непосредствените му приемници“ – свидетелство, което не бива да се пренебрегва занапред.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report