Research indexJournal article
За един тип чаши от старобългарските некрополи
Христова
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
За един тип чаши от старобългарските некрополи
Христова · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
Статията е посветена на специфичен тип съдове, открити в биритуалния некропол край село Топола (Добричко), със сферично тяло и широко отворено конично устие. Към същата група принадлежат малък съд от село Рогачево (на югозапад от Балчик), както и няколко фрагмента, открити в некропола при Балчик през лятото на 2006 г. Формата на тези съдове може да се свърже с т.нар. „бокаловидни съдове за пиене“. Разпространението им сред народите на степите позволява по-точно датиране, което би могло да хвърли нова светлина върху такъв спорен въпрос като датирането на биритуалните некрополи. Идентични съдове, изработени от метален лист, са известни от Малая Перешчепина и от територията на Аварския хаганат. Бокаловидната форма е била широко използвана през VI–VII в. сл.Хр., от Византийската империя и Аварския хаганат на запад до Согдиана и Китай на изток. От особено значение е връзката на тази форма с образци от средноазиатски произход. Подобни бокали могат да бъдат разпознати на един тохаристански стенопис, датиран в края на VI или в първата половина на VII в. сл.Хр., от Балалик тепе, където в пласт от първата половина на VII в. сл.Хр. е открита керамична чаша с форма на бокал (Табло II). Подобни съдове са изобразени върху тюркските каменни скулптури в района на Алтай, където появата им е свързана с ранни форми на дървени съдове и е датирана в широките граници на VII–IX в. сл.Хр. Следва да се отбележи, че те обикновено имат малки кръгли дръжки, които показват положението на ръката. В този контекст трябва да се разгледа малката дръжка, прикрепена към един от съдовете от Топола. Формата на дръжката е по-скоро геометрична и тя може да се свърже с дръжките на чаши от VII–VIII в. сл.Хр., открити в територии, подложени на влиянието на сасанидското изкуство. Тези дръжки имат малък кръгъл отвор, обрамчен от две малки плочки отдолу и отгоре. Представеният преглед показва, че специфичната бокаловидна форма на съдовете от Топола, Балчик и Рогачево добива популярност в степите от VI в. сл.Хр. нататък и става особено разпространена през следващия век. Тя отсъства както в по-късните аварски гробове, така и сред българските керамични съдове от по-късни периоди. Тези наблюдения позволяват съдовете, разглеждани тук, да бъдат датирани в самия край на VII в. сл.Хр.