Research indexJournal article
Принос към дискусията за произхода на старобългарската монументална архитектура. „Примиряване“ на теориите и дефиниране на комплексна Черноморско-Кавказка теория
Чобанов
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access
Принос към дискусията за произхода на старобългарската монументална архитектура. „Примиряване“ на теориите и дефиниране на комплексна Черноморско-Кавказка теория
Чобанов · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2010
Abstract
Статията разглежда съществуващите теории за произхода на старобългарската монументална архитектура, която достига своя разцвет в езическия период на Плиска и Преслав (VII – средата на IX в.). Описани са „цариградската“ теория, „сасанидската“ теория, „арменската“ теория, „местната“ теория и теорията за „Средна Азия“. Представени са аргументите за всяка от тях и са обсъдени важни детайли. Очертавайки основни белези – като точната зидария от големи каменни блокове, вдлъбнатите апсиди, каквато е тази на тронната зала на Омуртаг в Плиска, уникалния план на българските езически храмове – „капищата“, който се състои от два квадрата или два правоъгълника, поставени един в друг, и накрая монументалния скален релеф Мадарски конник, авторът се опитва да развие по-сложна и съвременна теория, основана на силните страни на вече съществуващите теории. Тази комплексна теория, наречена „Черноморско-Кавказка“ теория, твърди въз основа на различни примери главно от Армения и Грузия, че всички тези специални особености на паметниците на Долен Дунав могат да бъдат открити в конкретни примери в Кавказкия район и че собствените български строителни традиции до средата на IX в. са се развили под силното и дори доминиращо влияние на кавказките традиции, а след 680 г. влиянието е могло да се осъществява през Черно море. Специално е обсъдено, че кавказката традиция през V–VII в. сама по себе си е имала смесено влияние от Константинопол, Сирия и Иран.