NobleBlocks

Research indexJournal article

Характеристика на колекцията керамични лули от Силистра

Тодоров

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2010Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.5.813-826

Abstract

Изследването на непубликуваната колекция от глинени лули от Силистра стана възможно благодарение на съдействието на доц. д-р Стефка Ангелова, преподавател в Катедрата по археология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и дългогодишен ръководител на археологическите проучвания в Национален археологически и архитектурен резерват Силистра, на която изразявам дълбока благодарност. През последните четири десетилетия колекцията на Регионалния археологически музей в Силистра е обогатена с 307 цели и фрагментирани глинени лули, открити в резултат на редовни археологически разкопки или като случайни находки при строителни работи. От общо 307 лули 203 (66 процента) могат да бъдат датирани чрез паралели с лули от археологически контексти в България и в чужбина, а 73 екземпляра (24 процента) могат да получат датировка въз основа на косвени данни. За останалите 31 лули (10 процента) няма данни за датиране. Числените и качествените особености на колекцията от глинени лули от Силистра направиха възможно създаването на нова типология през 2006 г., основана на тримерно анализирани форми (Фиг. 1). Точното прилагане на новите критерии изисква всяка лула да се разглежда като съставена от две, три или четири части, в зависимост от формата (Фиг. 2). В настоящата типология комбинацията от признаци на чашката (основа и устие) определя типа. Сечението на тръбичката и нейният по-дебел край образуват втората група признаци, която определя подтипа. Украсата на чашката и на тръбичката определя варианта. Обособени са четиринадесет типа лули. Новите находки, добавени към колекцията през последните две години, наложиха да се добавят към съществуващата типология нови типове (Фиг. 3, типове VIII B, VIII C и X A), подтипове (Фиг. 3, подтипове V.4, V.6, V.7 и VI.12) и варианти (Фиг. 3, тип V, подтип VI, варианти B и C; подтип V.3, вариант A). Типологията обхваща 226 екземпляра от общо 307. Поради фрагментарното си състояние останалите 81 екземпляра не могат да бъдат включени в типологията. Значителен брой от лулите (69 екземпляра, т.е. 22%) носят клеймо на производителя. В настоящата публикация най-характерните и добре запазени печати са представени в седем групи: Група 1 – печати с лични имена (Фиг. 5.1); Група 2 – печати с думи със символично значение (Фиг. 5.2-5.4); Група 3 – печати с комбинация от букви без превод (Фиг. 5.6); Група 4 – печати с една или две букви, преплетени с орнамент; Група 5 – печати, наподобяващи арабско писмо, без да съдържат действителни букви (Фиг. 5.7); Група 6 – печати с преплетени фигури (Фиг. 5.8); и Група 7 – печати с фигурални изображения (Фиг. 5.9-5.13). Въвеждането на лулите от колекцията от Силистра в научно обращение допълва картината на тяхното разпространение в днешна Североизточна България. Разглежданата колекция съдържа най-широко разпространените типове (типове I, III, V, XIII и XIV), известни вече от Варна, Шумен и Провадия. Наред с тях има многобройни екземпляри без паралели сред публикуваните лули от Североизточна България (подтип I, вариант 1.1). Най-вероятно те са произведени на място. От хронологична гледна точка колекцията от Силистра отразява цялото развитие от най-ранните лули в Източна Европа (подтип 1.1) до най-късните, които все още са били използвани в началото на XX в. Този период от около три века обхваща времето, в което глинената лула е въведена и използвана масово в българските земи, а след това постепенно излиза от употреба.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report