NobleBlocks

Research indexJournal article

Дълголетникът Терес

Цветкова

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2018Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.6.117-124

Abstract

Лукиан от Самосата цитира в съчинението „Макробии“ („Дълголетници“) сведението на Теопомп за одриския цар Терес, който живял 92 години (Luc. Macrobii 10 = Theop. Fr. 310). Свидетелството традиционно се свързва с Терес I, основател на голямото Одриско царство и баща на Ситалк. Настоящият текст поставя под въпрос някои установени тълкувания на този откъс. Името Терес е често срещано в тракийската ономастика и често е трудно античните споменавания да се свържат с определена историческа личност. Краткият историографски преглед показва, че отъждествяването на Терес у Теопомп с Терес I е предположение без аргументи. В текста на Лукиан Терес е представен непосредствено след други дълголетници – скитския цар Атей и илирийския цар Бардилис, и двамата описани като противници на Филип II. Това наблюдение позволява да се предположи, че дълголетникът Терес е Терес II, за когото е известно, че е бил съюзник на Филип II през 346 г. пр. Хр. В съвременните изследвания широко се приема, че Терес II е син на Амадок II, с позоваване на надписа върху фиалата от Браничево. Надписът обикновено се цитира в публикациите като Τηρης Αματοκου Παδρυ. Наблюденията върху фиалата показват, че всъщност има два надписа, разположени диаметрално срещу себе си върху гърлото на съда, съответно ΤΗΡΗϹ от едната страна и ΑΜΑΤΟΚΟΥ ΠΑΔΡΥ/ΙΗ от другата. Те очевидно са разновременни, като надписът ΤΗΡΗϹ е по-късен. Употребата на лунарна сигма в името сочи дата не по-ранна от Елинистическата епоха, т.е. в рамките на предлаганата датировка на целия погребален комплекс в края на IV и първите десетилетия на III в. пр. Хр. Надписът определено трябва да бъде разграничен от историческата фигура на Терес II. Въз основа на изворите и на настоящите наблюдения върху дълголетието му е допустимо, че Терес II е бил по-скоро брат на Амадок II. Друга последователна поправка е, че фрагментът на Теопомп не е от първата книга на неговата „История на Филип II“, както предполага Якоби, а от по-късна книга, описваща походите на Филип в Тракия през 346 или 342 – 340 г. пр. Хр. Твърде вероятно е Теопомп да е бил неназованият източник на Лукиан и за сведенията за Атей и Бардилис.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report