NobleBlocks

Research indexJournal article

Светилището на Деметра в Аполония в черноморски контекст

Дамянов

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2018Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.6.93-107

Abstract

През 2011 г. спасителни разкопки на нос Скамни – скалист нос, врязан в морето в североизточния край на Стария град на днешен Созопол на Черноморското крайбрежие (Аполония Понтика, апойкия на Милет) – довеждат до откриването на неизвестно дотогава култово място от древногръцката епоха. По-късни постройки, между които средновековни укрепления и църква с некропол, са заличили всички по-ранни структури и само фрагменти от покривни керемиди свидетелстват за наличието на сгради през класическата и елинистическата епоха. Определянето на обекта като светилище се основава на комплекса от находки, в който преобладават няколкостотин теракотни фигурки и около 1500 миниатюрни съдчета от затворени форми – очевидно вотивни дарове, принесени от почитателите. Керамиката от обекта се датира най-малко от втората четвърт на VI в. до края на III в. пр. Хр. или малко по-късно, като вотивните практики са най-добре засвидетелствани до края на IV в. пр. Хр. При липса на писмени свидетелства (надписи или графити) вотивите, заедно с някои други находки и особеното местоположение на обекта, могат да послужат за разкриване на идентичността на почитаното тук божество. Теракотите, почти всички женски фигури, предимно седнали на трон, насочват към богиня. Открити са фрагменти от пръстеновидни кернои с хидрискои, типични за светилища на Деметра, както и множество лампи, вероятно използвани при нощни ритуали, също част от култа към Деметра. Миниатюрни неукрасени съдове от затворени форми, включително малки хидрии (свързани с водата и плодородието), са типични вотиви в светилища на Деметра (и Кора) в гръцкия свят. Освен това периферното разположение на нос в морето намира паралели в светилища на Деметра в Милет, Иасос, Родос и Тасос. Култът към Деметра е слабо известен в гръцките колонии по западното черноморско крайбрежие. Досега нямаше положително свидетелство от Аполония, а само елинистически надписи от други полиси (Месамбрия, Дионисопол, Томис и Истрос) споменават различни жрици, което предполага съществуването на светилища, нито едно от които не е идентифицирано археологически. Значително повече данни хвърлят светлина върху култа към Деметра в Северното Причерноморие. Има графити от V и IV в. пр. Хр. от Олбия, между които един, който споменава „Деметрион“ (светилище?). Боспорският регион предлага повече археология. Най-близкият паралел на аполонийското светилище е този в Нимфей – на тераса над морето и с подобна хронология и вотивни практики; култът е засвидетелстван с графити върху съдове. Има още няколко обекта в региона със сходни комплекси от находки, между тях селското светилище „Береговой 6“ на Фонталовския полуостров, отново с женски теракотни фигурки, хидрискои, кернои, лампи и др. Обектът на нос Скамни е много важен, тъй като е първото идентифицирано светилище на Деметра на западното черноморско крайбрежие и едно от най-ранните култови места в Аполония Понтика. Той допълва свещената топография на гръцката колония и заедно със светилището в Нимфей илюстрира пренасянето на религиозни практики от гръцкия свят в Средиземноморието към Черно море.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report