Research indexJournal article
Богати гробни комплекси на одриската аристокрация от Казанлъшката долина, синхронни на Могиланската могила
Димитрова
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2024Open access
Богати гробни комплекси на одриската аристокрация от Казанлъшката долина, синхронни на Могиланската могила
Димитрова · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2024
Abstract
Античният автор Тукидид свидетелства, че гетите и другите племена край тях са съседи на скитите и са въоръжени като тях: всички са конници – стрелци. Косвеното сведение за трибалите, включени в местоимението „другите“, дадено от гръцкия автор, е доказателство, че конницата е заемала голям дял от войската на тези племена. Следователно това предполага значително търсене на конско снаряжение и украса за сбруи от страна на тракийската аристокрация. Сходни културни процеси, съвременни на погребенията от IV в. пр. Хр. в Могиланската могила, протичат сред племената на Северозападна Тракия и сред тези на юг от Хемус, по горното течение на река Тонзос. Разделението между одриси и трибали, отбелязвано и в античните извори, е по-скоро формално и географско. Може да се твърди, че това разделение не е толкова ясно изразено, когато се сравняват артефактите, открити в богати гробници на одриската аристокрация в Казанлъшката долина, по горното течение на река Тонзос, с тези на племенната знат, погребана в Могиланската могила. Четири идентични апликации за конска сбруя с неправилна кръгла форма произхождат от гробница № 2 в Могиланската могила, от Биньова могила, от Оструша могила край град Шипка, Казанлъшко, от Панчова могила край село Старосел, Хисарско, а още една идва от Аджигьол, северно от Дунав. Трискелите включват център – умбо или птиче око, с покълваща тририка свастика, ограничена от двойна врязана линия, изпълнена с прорези. Всяко рамо на свастиката обгражда център – стилизирано птиче око и клюн. Това са образци на т.нар. „тракийски схематизъм“ от средата на IV в. пр. Хр., изработени в една и съща работилница и вероятно дори от един и същ майстор. Предвид размерите на изделията е възможно те да са дело на пътуващи майстори, обслужвали одриската и трибалската аристокрация. Отбелязаните прилики в изработката, стила и темата между апликациите за конска сбруя от разгледаните археологически обекти в Тракия предполагат устойчива традиция и голямо производство, за да се задоволи търсенето за потребление, производство и употреба на такива предмети от тракийските царе и аристократичния елит. Съдейки по географското разположение на археологическите контексти на тези находки, най-вероятно е разпространението на такива изделия да е ставало от юг на север с минимално закъснение във времето. Функцията на апликациите да създават блясък и показна демонстрация на конската сбруя, да демонстрират и внушават власт и икономическа мощ, ги прави луксозни предмети, достъпни само за тракийските царе и висшата аристокрация. Поставянето им в гробове и гробници е сигурен белег за висок социален статус на погребания и най-вероятно определя повечето от погребаните като владетели, които са и воини.