NobleBlocks

Research indexJournal article

Гробниците в Могиланската могила. Към дискусията за „примитивните“ гробници в Тракия

Рабаджиев

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa31 Dec 2024Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.7.29-48

Abstract

Статията разглежда религиозното тълкуване на гробниците в Могиланската могила във Враца в контекста на подобни примери от тракийските земи, при чието археологическо проучване не са открити запазени конструкции, тъй като те не са били градени устойчиво. Наричани „псевдогробници“ или „примитивни“, те поставят интересни въпроси пред изследването на тракийското общество и погребалните практики. Трите гробници споделят общ насип, който се променя с всяко следващо строителство. Те са изградени последователно във времето (фиг. 1 и 2), като се започва с гробница № 1 около средата на IV в. пр. Хр., а следват другите две. Вероятно е било семейно гробно място, използвано от три поколения на богата и могъща династия, съдейки по гробните дарове и наследствената власт, легитимирана от устойчив гробен топос – може би царски героон? Гробниците споделят конструкция от грубо издялани или естествени камъни, споени с глина или положени на сухо. Тя е подсилена с дървена конструкция, която вероятно е служела като вътрешна обшивка, покрита с камъни. Строителните методи следват тези на жилищното строителство. Тази особеност подчертава местна традиция на твърде разпространен и консервативен занаят с вековни умения и затова ограничен по проект, конструкция и материали. Тълкуването на примитивните конструкции следва да се постави в контекста на строителната традиция и уменията на майсторите (I), както и във връзка с богатството на поръчителите (II). Като се имат предвид обаче престижните дарове в тези погребения, изглежда немислимо да се твърди недостиг на финансови средства, който да е позволил на наследниците да осигурят първокласни майстори за погребалната конструкция. Северозападна Тракия не е била откъсната от обмена на стоки и дарове, макар вносът да е в относително малко количество и редовните търговски контакти да са ограничени, поне според разпространението на транспортните амфори, което би подсказвало далеч по-традиционно общество. Затова гробниците са построени от местни майстори – строители на къщи. Това не е само защото други не са били налични, а защото участниците в ритуалите трудно биха се доверили на наети работници от далечни земи (архитекти и каменоделци, художници), за да подготвят прехода към отвъдното (?). Въпросът за трайността на конструкцията не е засягал обичаите на съвременниците ѝ, тъй като тя е била затворена и засипана със земя след погребението. Реалното ѝ състояние се разбира едва днес при археологическото проучване. Логичното предположение, че такива нестабилни конструкции бележат ранен етап в развитието на идеята, е необосновано предвид хронологията на тези паметници – те са почти съвременни на монументалните, устойчиво изградени гробници, понякога дори в рамките на същия некропол. А това, което пропускаме в случая, е, че по време на погребението гробницата е изпълнявала изискванията за подмогилно пространство, предназначено да подслони останките и да служи като дом/светилище на героизирания мъртвец, поне за времето на ритуалите, преди да бъде скрито под насипа. Различна картина се очертава в районите около градските центрове поради оживената им търговия с елинистическия свят. Тракийският елит там бързо възприема „модата“ на показно поведение, когато богатството е демонстрирано в разкошни погребални шествия с луксозни дарове и особено във вечните домове, построени от скъпо платени майстори от елинския свят. Така примитивните погребални конструкции в „градски“ район подсказват по-скоро финансови причини у собствениците им, вероятно проява на по-нисък социален статус, забележим и в гробните дарове. Въпреки цялата прецизност на конструкциите и съвършенството на архитектурните форми и изписаните интериори, всички тези особености могат да бъдат тълкувани по-скоро като допълнително наслагване, а не като същностен елемент на погребалния ритуал. Така аз бих тълкувал тези примитивни гробни конструкции единствено като проява на ритуални предписания, скромни на вид, тъй като са продукт за обикновени хора, непримамени от лукса на внесените идеи и стоки. Ритуалът може да бъде проследен в подредбата на пространството в гробниците, всички много сходни по план. Мъртвите са полагани в погребалните камери, а не вкопавани в земята, подобно на самата гробница, която е построена на нивото на терена под насипа. Това може да се тълкува, мисля, като израз на специфични тракийски есхатологични представи за психосоматичното безсмъртие, проповядвано от Залмоксис. Изглежда, че ранноелинистическите гробници възпроизвеждат подредбата и идеите в мегалитните долмени, датиращи от ранната желязна епоха, всички в район близо до политическите центрове на Одриското царство. Победоносният поход на Филип II в Тракия през 341 г. пр. Хр. изтласква одриския елит във вътрешността, където около възникналите по това време градове се появяват подобни, но градени със зидария конструкции, както представителни, така и примитивни. Но дали бихме приписали гробниците на тракийската традиция, след като малко от тях са по-ранни от IV в. пр. Хр.? Могат да се направят интересни паралели между гробница № 1 в Могиланската могила и представителната гробница в Четиньова могила край Старосел – и двете имат кръгла погребална камера с пространство пред входа и впечатляващо стълбище към гробницата (фиг. 3). Освен това бих могъл да се опитам да обясня Могиланската могила в сравнение с Голямата могила при Айгай/Вергина (фиг. 4), където в южната периферия е открита правоъгълна конструкция от каменни блокове, тълкувана като героон. На север от нея са построени гробниците на членове на династията на Аргеадите: първата – на Филип II през 336 г. пр. Хр., втората – на Филип III Аридей през 317/16 г. пр. Хр. и третата – на Александър IV през 311/10 г. пр. Хр. И така, новите идеи в земите на трибалите са осъществени по традиционен начин с уменията на местни майстори. И това не е защото им е липсвало богатство, а защото не всички аспекти на новия и престижен елинистически начин на живот са могли да намерят проявление в по-традиционното общество на местния елит.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report