Research indexJournal article
Костената индустрия на Самоводене: технология, изделия и произход
Маркова
Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa1 Jul 2026Open access
Костената индустрия на Самоводене: технология, изделия и произход
Маркова · Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa · 2026
Abstract
Статията представя костената индустрия от селищната могила при Самоводене (Великотърновско), която изглежда е най-богатата колекция в района на Централна Северна България и поради това е от голямо значение за изучаването на културата и икономиката на неолитните общества. Открити са общо 361 артефакта от животинска кост: шила, пробои, игли, върхове за стрели, върхове за копия, длета, стъргалки, шпатули, ретушьори, дръжки на сърпове, дръжки на инструменти, висулки, пръстени, куки, гривни и неопределими предмети. Анализът на костената индустрия показва добре развити занаяти и дейности на неолитното население, като земеделие, щавене на кожи, дърводелство, текстилно производство, обработка на кремък и др. За изработването на предметите са използвани кости от дребни (овце, кози, сърни) и едри преживни животни (говеда, елени), с лек превес на костите от едрите. Основният източник на суровина са били домашните животни, тъй като те са най-достъпният източник на храна, кожи и кости. Метаподиалните кости от домашно говедо и в по-малка степен от овца/коза са предпочитаната суровина в костената индустрия на Самоводене. За доста голям брой типове те са стандартна суровина (пробои, игли, шпатули, върхове за копия), а за други са преобладаваща (шила, върхове за стрели, длета). Други дълги кости (бедрена, пищялна и др.) са използвани спорадично. Рогът е втората по популярност суровина и е стандартна суровина при изработването на ретушьори и дръжки на сърпове. Плоските кости са представени само от ребра. Ребрата от говеда са предпочитани в производството заради подходящия им размер и здравина. Установени са и други спорадично използвани суровини, като кучешки зъби на дива свиня, зъби на тревопасни и черупки от Spondylus. В производството е предпочитана техниката на надлъжно разцепване, която се оказва най-икономичният метод. Тя е стандартна или преобладаваща при обработката на голяма част от инструментите, с изключение на няколко групи предмети. Напречно разцепване е прилагано в случаите, когато цялата кост е използвана, за да се приспособи естествената анатомична форма към крайния продукт (ретушьори, пръстени и др.). Техниката на чупене е най-основната операция в костената индустрия и е имала за цел извличането на костния мозък от дългите кости за консумация. Окончателната обработка е извършвана чрез изстъргване с кремъчни сечива или шлайфане с абразивни материали за оформяне на работния край на инструментите. Пробиване и полиране са прилагани при някои предмети, главно неутилитарните. Разпределението на типовете и тяхното развитие във фазите на обитаване на Самоводене е сравнително постоянно, с известни изключения, свързани с особеностите на неолитните периоди. Костната индустрия от ранните етапи на Самоводене (Самоводене A1, A2, A2-B1) има ясно изразен раннонеолитен характер и някои отличителни елементи на „неолитния пакет“, произтичащи от анатолийските традиции. От друга страна, някои черти на раннонеолитните костни индустрии липсват или са налице само спорадично в колекцията: заострени и скосени инструменти от цяла пищялна кост на коза/овца, тръбно срязани дълги кости на птици и др. Плавният преход към късния неолит в Самоводене се доказва от някои елементи (куки и шпатули), представени в Самоводене B2 и Самоводене B2-C. В същото време постепенно започват да се появяват черти, типични за втората половина на неолитната епоха, като висулки от животински зъби, инструменти от кучешки зъби на дива свиня и от говежди ребра. Важен момент е изчезването на роговите сърпове, което е пряко свързано с проявата на „неолитния пакет“ и промяна в земеделието. Върховете за стрели и копия представляват изолиран феномен, който най-вероятно се е развил при местни условия поради нуждите на населението. Друг важен момент в костената индустрия, който също се е появил като отговор на регионални обстоятелства, е използването на рог. Тази суровина не губи популярността си през целия живот на селището. Изглежда, че костената индустрия на Самоводене има комбиниран характер. Нейното формиране е повлияно както от външни фактори, произхождащи от Анатолия, така и от местни условия, оказали значително влияние върху изграждането на културната идентичност на населението.