NobleBlocks

Research indexJournal article

Селище и светилище от края на каменно-медната епоха в местността Калето, град Мездра

Ганецовски

Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis – Supplementa1 Jul 2026Open access

DOI10.60053/saus.suppl.1.9.347-362

Abstract

Статията разглежда най-новите данни за културни отлагания от преходния период между късния халколит и бронзовата епоха, открити на скалистия рид „Калето“ в град Мездра.Многослойният археологически обект е разположен на скалист рид на 230 м надморска височина в югозападната част на съвременния град Мездра, на левия бряг на река Искър. Хълмът е естествено защитен и се намира на кръстопът на главни пътища, използвани от древността до наши дни. На площ от 2750 кв. м са установени отлагания на няколко последователни селища от късния халколит до българското средновековие.Крепостта „Калето“ е спомената за първи път от Феликс Каниц. Първото археологическо проучване е проведено между 1973 и 1990 г. В резултат на него средновековните и късноантичните пластове са изследвани по цялата площ на обекта и са изяснени укрепителната система, архитектурата и градоустройството на крепостта. Между 1990 г. и пролетта на 2003 г. проучванията са прекъснати, а резултатите от разкопките остават непубликувани. През юни 2003 г. археологическите разкопки са подновени и продължават до 2022 г.Проучванията на праисторическите останки имат пробен характер, тъй като археологическото напластяване на Калето се състои от много пластове, съдържащи каменни структури от римската и ранновизантийската епоха.На обекта са установени останки от две последователни късно халколитни селища. Те носят видими следи от разрушителни пожари, унищожили жилищата. Археологическият материал показва съществуването на специализирани работилници за металообработка, украса на керамика, тъкачество и обработка на костени и кремъчни изделия. Открити са и нестратифицирани керамични находки – фрагменти от съдове с характеристики на преходния период между халколита и бронзовата епоха. Те са първото документирано веществено свидетелство, отнесено към преходния период на хълма Калето в Мездра.По-подробни данни за селището са получени при разкопките между 2012 и 2021 г. През 2015 г. в сонда III-17 е проучен частично запазен пласт от преходния период. Разкрити са останки от изгорена глина от разрушено жилище, включително овална пещ с три ремонтни фази. Сред натрошената изгоряла глина са намерени счупени, силно деформирани и вторично изпечени керамични съдове и фрагменти, характерни за преходния период. Макар и проучена само отчасти, тя е първата добре запазена изгоряла структура от преходния период на обекта.Стратиграфската последователност на културните отлагания от преходния период е най-добре запазена в североизточния контролен профил на сонда III-17, където са установени седем културни пласта. Пласт 5 принадлежи към преходния период между късния халколит и бронзовата епоха. Той съдържа уплътнен и изгорял глинен под, покрит с множество фрагменти от изгоряла глина, смесени с вторично изпечени керамични отломки, камъни и животински кости.През сезоните 2020–2021 г. в сонда III-22, разположена в източната част на рида, са проучени изгорелите останки от друга постройка от плет и мазилка. Намерени са многобройни фрагменти от вторично изпечена керамика, също датирана към преходния период. Потвърдено е, че тези културни отлагания припокриват изгорелите останки от късния халколит, което показва, че между двата периода на обекта не е имало продължителен хиатус.За датиране на праисторическите пластове са извършени радиовъглеродни анализи на три проби от животински кости в лаборатория в Глазгоу, Шотландия. Резултатите показват, че късно халколитното селище на рида Калето в Мездра е съществувало през последните три века на V хилядолетие пр. Хр. (4320–4050 г. пр. Хр.).Най-новите ни проучвания потвърждават, че скалистият рид над река Искър в Мездра пази свидетелства за две последователни укрепени селища, датирани към края на халколита, и за едно селище, отнесено към преходния период между халколита и бронзовата епоха. Селищата са унищожени от катастрофални пожари, които допринасят за доброто запазване на структурите и материалите им. Хронологическият им обхват е краят на V и първата половина на IV хилядолетие пр. Хр.Откритите диагностични фрагменти от фини керамични съдове позволяват да се разграничат две технологични групи: кафява до тъмнокафява и светлокафява керамика. Глината съдържа неорганична добавка – главно едър пясък, шамот и множество частици фин пясък – или големи количества органични включения (натрошени черупки), видими по повърхността на съдовете. Установените форми включват полусферични паници, отворени гърнета със S-образен профил и дръжки, издигащи се над ръба, чаши със S-образен профил и големи дръжки, прикрепени към ръба, както и гърнета тип „гърне за мляко“ с голямо сферично тяло и малки вертикални дръжки, поставени между ръба и раменете. Хронологически диагностични признаци са дръжките тип „Scheibenhenkel“ и украсата от плитка врязана (щампована) орнаментика, инкрустирана с бяла паста. Представената керамика принадлежи към керамичния комплекс на културата Галатин.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report