Research indexJournal article
Проучвания на тракийски градски укрепен център (водна централа) в ИАР „Сборяново“ през 2001 и 2002 г.
Стоянов, Михайлова
Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология31 Dec 2002Open access
Проучвания на тракийски градски укрепен център (водна централа) в ИАР „Сборяново“ през 2001 и 2002 г.
Стоянов, Михайлова · Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология · 2002
Abstract
Кампаниите през 2001–2002 г. дадоха нова и до известна степен неочаквана информация. С началото на разчистването на руините на южната крепостна стена (ЮКС), непосредствено на запад от ъгъла ѝ, фланкиращ двора пред южната порта (обр. 2. 12), бе открит квартал на грънчари (обр. 2. 12). В кв. 204/1, 6 бе разкрита малка постройка с останки от две пещи.Горивната камера на по-добре запазената пещ № 1 е с диаметър 0,77 м изток–запад и 0,70 м север–запад (обр. 5). Над нея бяха почистени фрагменти от скарата и купола. Това ни даде основание да заключим, че камъните на куртината са разрушили тази пещ по време на земетресението. Следователно разполагаме с доста точна дата – ок. 250 г. пр. Хр. Следващата, № 2, е разрушена преди катастрофата, т.е. един или повече сезона по-рано. Както се вижда, тя е запазена много по-зле. И двете пещи са ориентирани на запад. Непосредствено на юг, в пласт, примесен с мазилка, бе намерен кантарос (обр. 6–7). Кантаросът е изработен от добре пречистена глина с фини примеси от слюда. Повърхността е ангобирана с покритие в цвета на глината (светлокафяво), с матов блясък. От едната страна (ок. 1/3) повърхността е тъмносива до черна отвътре и отвън в резултат на вторично термично въздействие. Това може да е указание, че съдът е брак от пещите. Откриването на кантароса в този комплекс го датира също в 50-те години на III в. пр. Хр. В северната половина на съседния кв. 203/10 бяха установени останките от трета разрушена пещ. По-на запад има следи от други разрушени съоръжения с все още неизяснен характер. Пещите от наскоро открития грънчарски център при с. Горно Белево, Чирпанско, са близки по форма и размери и също са групирани по двойки, с общ вход към горивната камера. Тези сходства вероятно свидетелстват за утвърждаването на общи черти на грънчарското производство в различни части на ранноелинистическа Тракия.Няколко квадрата на запад, в кв. 202/14, бе разкрита яма, изсечена в скалната основа. Тя се намира непосредствено пред куртината, на същата тераса като пещите. Вероятно принадлежи към комплекса на грънчарската работилница. Прилича на незавършен кладенец. Диаметърът ѝ е 1,51 x 1,62 м, а дълбочината – 2,17 м. Няколко плитки ямки около отвора, вероятно за конструкция на стълба (обр. 8), позволяват да се предположи, че първоначалното ѝ предназначение е било резервоар за грънчарите. Камъни от срутената стена запечатват отвора на ямата. В пълнежа ѝ, от дълбочина 1,40 м надолу, има голям дял от останки, характерни и за културните пластове на града – керамика (местна и вносна), метални предмети, кости, пепел и въглени. Намереният близо до дъното синопски амфорен печат (обр. 9 FIN 26–02) позволява доста точно да се датира началото на запълването на ямата. Според най-новата хронология на Н. Коновичи астиномът Милтиад се отнася към група IV, приблизително ок. 273 г. пр. Хр. Следователно началото на процеса на запълване на ямата трябва да се датира около началото на втората четвърт на III в. пр. Хр.Това откритие ни накара да потърсим и други тераси, подходящи за комплекси като описаните, и такива има. Така сме изправени пред възможността на първите 2–3 подходящи за такава дейност тераси по склона под ЮКС да са съществували производствени и други стопански структури. Това увеличава територията и прави конфигурацията на града още по-сложна.През последната кампания (2002 г.), по сведения на местни жители, в речното корито, в един от най-тесните му участъци, бе установено съоръжение, подобно на вал, дълго ок. 6 м и високо ок. 1 м (обр. 10). С източния си край то опира в откоса на платото, а в западния е прекъснато от асфалтов път. В древността вероятно е стигало до речното корито (обр. 1. 10). Проучването на няколко квадратни метра в югоизточния му участък доведе до категоричното му определяне като напречна стена (диатейхизма), изградена по начин, сходен с този на северната диатейхизма (обр. 2. 6). Откритите керамични фрагменти и други предмети я датират със сигурност във времето на съществуване на града върху платото. Установено бе, че над участъка, където диатейхизма № 3 се допира до скалите, има изсичания, в които се очертават кухините на отсечени скални късове и блокове. Те най-вероятно са били използвани в зидарията на лицето на диатейхизмата. Откриването на крепостната стена в източния край на долината променя коренно представата за конфигурацията на гетската столица. С други думи, в определен момент кварталът на „долния град“ също е бил защитен с укрепление.