Research indexJournal article
За керамиката от неолита на Тракия
Георгиева, Симеонов
Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология31 Dec 2002Open access
За керамиката от неолита на Тракия
Георгиева, Симеонов · Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология · 2002
Abstract
Изследването представя типологически анализ на формите на 261 керамични съда от неолита на Тракия: културите Караново I, Караново II, Караново III, Караново III–IV и Караново IV (T. 1–34). Класификацията във всяка хронологическа група е направена по следните характеристики (Приложение 2): обща форма: според минималния брой прости форми, на които вертикалното сечение на съда може да бъде разделено с хоризонтални линии, съдовете се делят на три групи, наречени едносегментни (T. 1–3, 10–12, 20–22, 28–29, 34), двусегментни (T. 3–6, 13–15, 22–26, 29–32) и трисегментни (T. 7–9, 15–19, 26–27, 32–33); съотношения на формата: данните представят в проценти (Приложение 2) съотношенията между размерите на един (при едносегментните съдове), два (при двусегментните) или три (при трисегментните) равнобедрени трапеца, наредени вертикално един над друг и означени с римски цифри, както следва: I, чиято долна основа е диаметърът на дъното (db), а горната – диаметърът на устието при едносегментните съдове или диаметърът на най-широката част на тялото (d1) при всички останали; II, чиято долна основа е d1, а горната – диаметърът на устието при двусегментните съдове или диаметърът на основата на шийката (d2) при трисегментните; III, чиято долна основа е d2, а горната – диаметърът на устието (dr); вид на линията, очертаваща профила на вертикалното сечение на всеки сегмент: изпъкнала крива (1), права линия (2) или вдлъбната крива (3); вид на прелома между сегменти I и II; вид на устието; вид на дъното; дръжки. За всяка от тези характеристики е изследвано количественото ѝ разпределение в хронологическите групи – общо за всички съдове, както и поотделно за съдовете от всеки тип.При сравнението на етапи I и II на Караново, от една страна, с етапи III, III/IV и IV, от друга, се наблюдават резки промени във вида на устието и вида на прелома. Характеристиките, които показват относително монотонно и равномерно развитие през всички етапи, са: видът на линията на вертикалния профил (например линията на вертикалния профил на долните сегменти е изпъкнала при 85% от съдовете от Караново I, при 74% от тези от Караново II, при 35% за Караново III, 18% за Караново III/IV и 0% за Караново IV), съотношението h1/(h1+h2) и в по-малка степен видът на дъното. Общата тенденция е постепенно развитие от много заоблени форми с много плавни преломи между двата сегмента на тялото (при дву- и трисегментните съдове) и по-висок горен сегмент на тялото за сметка на долния към форми с прави или вдлъбнати стени на долния сегмент, ясно очертани преломи (дори подчертани с удебеляване при Караново III/IV) и по-висок долен сегмент на тялото за сметка на горния.Стойностите на тези характеристики зависят главно от начина на формуване на съдовете и в по-малка степен от особеностите на стила или модата на епохата. Раннонеолитните съдове са формувани със спираловидно навиване на дълга глинена лента. Съдовете с прави стени и ясно очертани или удебелени профили са формувани на отделни части, както повечето енеолитни съдове. Би било интересно да се установи кога е настъпила промяната в начина на формуване и дали тя е станала постепенно, както подсказват постепенните промени на някои от характеристиките, или за кратък период от време. Ако промяната е била рязка, тя трябва да е настъпила след Караново II и преди етапа Караново II/III (чиято керамика, доколкото е публикувана, не се различава съществено от тази на Караново III), тъй като не изглежда вероятно форми като т. нар. цилиндрични чаши с една дръжка (които всъщност имат вдлъбнати стени, рязко свързани с дъното) да са формувани по същия начин като раннонеолитните. Същото се отнася и за повечето трисегментни съдове от Караново III, които имат рязък прелом между първия и втория сегмент на тялото. Вероятно рязкото увеличаване на броя на вариантите на оформяне на устията също се дължи, поне отчасти, на промените в техниката на формуване.Проследяването на развитието на типовете съдове показва относително рязка промяна в традициите на керамичното производство, настъпила след Караново II и преди Караново III. Сравнението на данните от Караново I и Караново II показва безспорно приемствено развитие. Почти всички типове от Караново I се срещат и в Караново II с леко изменени форми, като при повечето от тях промените са сходни: леко общо намаляване на размера на дъната при фината керамика и намаляване на броя на изпъкналите стени, съпроводено с увеличаване на правите стени и в резултат на това – увеличаване на броя на съдовете с по-ясно очертан прелом. Появата на новите типове е резултат от общите тенденции към усъвършенстване. Например появата на трисегментни съдове със сравнително висок търбух (височината на търбуха е приблизително равна на или по-голяма от максималния диаметър), каквито липсват в Караново I, е резултат от общата тенденция към увеличаване на височината на търбуха.Сравнението на данните за Караново II и Караново III дава различна картина. Повечето типове на Караново III са нови. Приемственост във формите има само при т. нар. вани (ваноподобни съдове), трисегментния съд със сферично тяло (6.107.6) и вероятно крушовидните съдове. Новите за Караново III форми са толкова различни от предходните, че позволяват сравнение само на отделни характерни белези: съотношения, устия, дъна и др., при които разликите също са по-големи от тези между Караново I и II и между Караново III и III/IV. Сравнението на данните за Караново III и Караново III/IV дава резултати, сходни с тези от сравнението на Караново I и II. Повечето типове са общи. Само формите от тип KIII/IV.2.1.1a и KIII/IV.2.3.1 са изцяло ново явление. Етапът Караново II/III, доколкото е известен от публикувани фрагменти и един цял съд, е много близък по характерните си белези до Караново III и типологически не представлява преход към него, макар че това е била идеята зад наименованието му.