NobleBlocks

Research indexJournal article

За керамиката от неолита на Тракия

Георгиева, Симеонов

Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология31 Dec 2002Open access

DOI10.60053/saus.1.3.7-94

Abstract

Изследването представя типологически анализ на формите на 261 керамични съда от неолита на Тракия: културите Караново I, Караново II, Караново III, Караново III–IV и Караново IV (T. 1–34). Класификацията във всяка хронологическа група е направена по следните характеристики (Приложение 2): обща форма: според минималния брой прости форми, на които вертикалното сечение на съда може да бъде разделено с хоризонтални линии, съдовете се делят на три групи, наречени едносегментни (T. 1–3, 10–12, 20–22, 28–29, 34), двусегментни (T. 3–6, 13–15, 22–26, 29–32) и трисегментни (T. 7–9, 15–19, 26–27, 32–33); съотношения на формата: данните представят в проценти (Приложение 2) съотношенията между размерите на един (при едносегментните съдове), два (при двусегментните) или три (при трисегментните) равнобедрени трапеца, наредени вертикално един над друг и означени с римски цифри, както следва: I, чиято долна основа е диаметърът на дъното (db), а горната – диаметърът на устието при едносегментните съдове или диаметърът на най-широката част на тялото (d1) при всички останали; II, чиято долна основа е d1, а горната – диаметърът на устието при двусегментните съдове или диаметърът на основата на шийката (d2) при трисегментните; III, чиято долна основа е d2, а горната – диаметърът на устието (dr); вид на линията, очертаваща профила на вертикалното сечение на всеки сегмент: изпъкнала крива (1), права линия (2) или вдлъбната крива (3); вид на прелома между сегменти I и II; вид на устието; вид на дъното; дръжки. За всяка от тези характеристики е изследвано количественото ѝ разпределение в хронологическите групи – общо за всички съдове, както и поотделно за съдовете от всеки тип.При сравнението на етапи I и II на Караново, от една страна, с етапи III, III/IV и IV, от друга, се наблюдават резки промени във вида на устието и вида на прелома. Характеристиките, които показват относително монотонно и равномерно развитие през всички етапи, са: видът на линията на вертикалния профил (например линията на вертикалния профил на долните сегменти е изпъкнала при 85% от съдовете от Караново I, при 74% от тези от Караново II, при 35% за Караново III, 18% за Караново III/IV и 0% за Караново IV), съотношението h1/(h1+h2) и в по-малка степен видът на дъното. Общата тенденция е постепенно развитие от много заоблени форми с много плавни преломи между двата сегмента на тялото (при дву- и трисегментните съдове) и по-висок горен сегмент на тялото за сметка на долния към форми с прави или вдлъбнати стени на долния сегмент, ясно очертани преломи (дори подчертани с удебеляване при Караново III/IV) и по-висок долен сегмент на тялото за сметка на горния.Стойностите на тези характеристики зависят главно от начина на формуване на съдовете и в по-малка степен от особеностите на стила или модата на епохата. Раннонеолитните съдове са формувани със спираловидно навиване на дълга глинена лента. Съдовете с прави стени и ясно очертани или удебелени профили са формувани на отделни части, както повечето енеолитни съдове. Би било интересно да се установи кога е настъпила промяната в начина на формуване и дали тя е станала постепенно, както подсказват постепенните промени на някои от характеристиките, или за кратък период от време. Ако промяната е била рязка, тя трябва да е настъпила след Караново II и преди етапа Караново II/III (чиято керамика, доколкото е публикувана, не се различава съществено от тази на Караново III), тъй като не изглежда вероятно форми като т. нар. цилиндрични чаши с една дръжка (които всъщност имат вдлъбнати стени, рязко свързани с дъното) да са формувани по същия начин като раннонеолитните. Същото се отнася и за повечето трисегментни съдове от Караново III, които имат рязък прелом между първия и втория сегмент на тялото. Вероятно рязкото увеличаване на броя на вариантите на оформяне на устията също се дължи, поне отчасти, на промените в техниката на формуване.Проследяването на развитието на типовете съдове показва относително рязка промяна в традициите на керамичното производство, настъпила след Караново II и преди Караново III. Сравнението на данните от Караново I и Караново II показва безспорно приемствено развитие. Почти всички типове от Караново I се срещат и в Караново II с леко изменени форми, като при повечето от тях промените са сходни: леко общо намаляване на размера на дъната при фината керамика и намаляване на броя на изпъкналите стени, съпроводено с увеличаване на правите стени и в резултат на това – увеличаване на броя на съдовете с по-ясно очертан прелом. Появата на новите типове е резултат от общите тенденции към усъвършенстване. Например появата на трисегментни съдове със сравнително висок търбух (височината на търбуха е приблизително равна на или по-голяма от максималния диаметър), каквито липсват в Караново I, е резултат от общата тенденция към увеличаване на височината на търбуха.Сравнението на данните за Караново II и Караново III дава различна картина. Повечето типове на Караново III са нови. Приемственост във формите има само при т. нар. вани (ваноподобни съдове), трисегментния съд със сферично тяло (6.107.6) и вероятно крушовидните съдове. Новите за Караново III форми са толкова различни от предходните, че позволяват сравнение само на отделни характерни белези: съотношения, устия, дъна и др., при които разликите също са по-големи от тези между Караново I и II и между Караново III и III/IV. Сравнението на данните за Караново III и Караново III/IV дава резултати, сходни с тези от сравнението на Караново I и II. Повечето типове са общи. Само формите от тип KIII/IV.2.1.1a и KIII/IV.2.3.1 са изцяло ново явление. Етапът Караново II/III, доколкото е известен от публикувани фрагменти и един цял съд, е много близък по характерните си белези до Караново III и типологически не представлява преход към него, макар че това е била идеята зад наименованието му.

Discussion

Citations

More

Suggest a correction or report