Research indexJournal article
Същност и основни етапи на християнската архитектура през Първото българско царство
Чанева-Дечевска
Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология31 Dec 2002Open access
NobleIDark:/48914/w1/20261119/1DDFC62BDOI10.60053/saus.suppl.1.2.205-210
Същност и основни етапи на християнската архитектура през Първото българско царство
Чанева-Дечевска · Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет. Специалност Археология · 2002
NobleIDark:/48914/w1/20261119/1DDFC62BDOI10.60053/saus.suppl.1.2.205-210
Abstract
Статията разглежда развитието на християнската църковна архитектура през Първото българско царство върху основата на византийската традиция, като различава столично и провинциално направление. Проследени са три хронологически етапа, свързани със столиците Плиска, Велики Преслав и Охрид: ранен етап при княз Борис, доминиран от базиликалния тип храм с връзки с папския Рим и местната късноантична практика; втори етап при Симеон и Петър, когато преобладава куполната архитектура върху централен план с константинополски произход, но с местни варианти в Преслав; и трети етап от последните десетилетия на царството, свързан с района на Охрид и Преспа. Отбелязани са паралели между преславски куполни църкви и раннохристиянски паметници от Кавказ, както и ролята на декоративната керамика и каменната пластика.